След пандемията от COVID‑19, войните в съседство и продължителния ценови натиск върху храните, европейският потребител стана по‑предпазлив, но и по‑взискателен. Купува се по‑малко, но се мисли повече. И именно в тази среда биологичните храни, които доскоро бяха възприемани като скъп лукс, започват отново да печелят доверие.
Данните от водещите европейски пазари показват ясен сигнал: биологичното земеделие не изчезва при криза. Напротив – то се адаптира. А големият въпрос вече не е „има ли пазар“, а „достъпно ли е за обикновения човек“.
Европа: бавен, но устойчив завой към биологичното
В Европейския съюз над 17,7 млн. хектара вече се обработват по биологичен начин – около 11% от земеделската земя. Испания, Франция и Италия водят по площи, а ЕС остава вторият най‑голям пазар за биопродукти в света след САЩ.
Растежът е умерен, но стабилен. Причината не е мода, а промяна в потребителската логика – търси се храна, която е безопасна, проследима и произведена с по‑малък натиск върху природата.
Дания: когато биологичното става норма
Дания е живото доказателство, че биологичното може да излезе от нишата. Над 11% от всички покупки на храни в страната са биологични – най‑високият дял в света. След временен спад през 2023 г., през 2024 г. продажбите отново растат с над 7%.
Зад този успех стоят дългосрочна държавна политика, доверие в сертификацията и силна роля на общественото хранене. Биологичните продукти не са затворени в специализирани магазини – те са в училища, болници и обществени кухни.
Франция и Северна Европа: качество вместо компромис
Франция формира близо една четвърт от европейския био пазар. Въпреки инфлацията, биологичните продукти там се оказват по‑устойчиви от конвенционалните. Потребителите не се отказват от качеството, а търсят по‑кратки вериги и директен контакт с производителите.
Швеция и другите северни държави залагат на дългосрочни национални планове, обучение и цели за биологично хранене в обществения сектор. Там биологичното не се рекламира шумно – то се интегрира системно.
А колко струва биологичното в България
В България темата за цената е решаваща. Данните от НСИ, системата за агропазарна информация и реалния пазар очертават следната картина:
– Стандартно прясно мляко в търговската мрежа се движи средно между 1,30 и 1,50 евро за литър.
– Биологичното прясно мляко обикновено се продава между 2,50 и 3,50 евро за литър, в зависимост от марката и канала на продажба.
– Яйце от конвенционално производство струва около 0,20–0,25 евро, докато биологичното често надхвърля 0,40 евро за брой.
– При месото разликите са по‑силно изразени: биологичното агнешко и говеждо в търговската мрежа често е с 60 до над 100% по‑скъпо от стандартното, особено при вносни био продукти.
Тези разлики обаче не са само „био срещу небио“. Те са резултат от малък вътрешен пазар, високи търговски надценки, ограничено българско производство и слабо развити директни канали между фермер и потребител.
Парадоксът: изнасяме био, купуваме скъпо
Голяма част от българската биологична продукция се изнася. Вътрешният пазар остава зависим от внос, което допълнително вдига цените. Така биологичното у нас често се възприема като „елитарно“, въпреки че реалните производствени разходи невинаги го оправдават.
В същото време опитът на други европейски държави показва, че когато има последователна политика, доверие в контрола и достъп до пазара, ценовата разлика се свива.
Биологичното като инструмент, не като лукс
Европейската тенденция е ясна: биологичното земеделие се разглежда все по‑малко като нишов сектор и все повече като инструмент – за опазване на почвите, за устойчиви селски райони и за по‑сигурна храна.
Посланието, което идва от водещите пазари, е еднозначно: биологичното не трябва да е запазено за елит. То може и трябва да бъде част от ежедневната хранителна кошница.
Въпросът за България вече не е дали има смисъл от биологично земеделие, а как да се скъси пътят от фермата до трапезата. Защото там, където веригата е по‑къса, биологичното престава да бъде лукс и започва да бъде нормален избор.
