Това не е поредният брюкселски документ, който ще събере прах в чекмеджетата. Това е сигнал. И то ясен.
В Европейския парламент беше представено проучване пред Комисията по земеделие (DG AGRI), което на практика подготвя почвата за промени в Общата селскостопанска политика. Решенията още не са обявени официално, но посоката вече се очертава.
Сегашният модел се разклаща
В основата на анализа стои едно директно признание: настоящият модел на подпомагане на доходите не отразява реалните условия, в които работят фермерите.
В ЕС директните плащания формират средно около една трета от земеделските доходи. Проблемът? Те стоят номинално на едно и също ниво, докато разходите за производство – торове, фуражи, енергия, труд – скочиха рязко след 2021 г.
Резултатът е ясен: покупателната способност на субсидиите се топи. На хартия сумите изглеждат същите, но реално купуват по-малко.
Кой всъщност получава подкрепата?
Докладът не поставя под съмнение ролята на ОСП като стабилизиращ механизъм. Но поставя друг, по-чувствителен въпрос: към кого реално е насочена подкрепата?
Данните показват, че малък процент големи стопанства усвояват значителна част от средствата. В същото време най-малките и уязвими ферми разчитат почти изцяло на базови плащания, без инструментите да са достатъчно адаптирани към техните реални нужди.
Тук започва да се оформя новата линия: отделянето на подкрепата от площта вече не се разглежда като идеологическа тема, а като въпрос на ефективност и справедливост.
Индексиране на субсидиите – тема, която вече е на масата
Доскоро политически неудобна, темата за индексиране на субсидиите вече се обсъжда открито.
Изследването признава, че ако плащанията не се актуализират спрямо инфлацията и разходите, те губят способността си да поддържат доходите – особено в периоди на криза.
Това е ключов момент за българските фермери, които през последните години работят при сериозен натиск върху себестойността.
„Активният фермер“ – нов прочит
Концепцията за активен фермер също се преосмисля. Не като инструмент за административно изключване, а като начин публичните средства да стигат до тези, които реално:
– произвеждат;
– генерират доходи от земеделие;
– поемат финансов риск;
Това означава потенциално по-строги критерии, но и по-ясно насочване на средствата.
Какви промени се обсъждат?
Сред вариантите, които вече се разглеждат на институционално ниво, са:
– отделяне на подпомагането от размера на стопанството;
– укрепване и опростяване на инструментите за управление на риска;
– индексиране на помощта с цел запазване на реалната ѝ стойност;
– изграждане на по-бързи и надеждни системи за събиране на данни за реалните фермерски доходи;
Какво означава това за България?
Ако тези идеи преминат от анализ към законодателни предложения, ще говорим за съществено пренареждане на правилата.
За малките и средните стопанства това може да означава по-целенасочена подкрепа. За големите – вероятно по-сериозен дебат за разпределението на средствата. За всички – нови критерии и нова логика на подпомагане.
Едно е сигурно: ОСП не се отменя. Но начинът, по който работи, влиза в следваща фаза.
Когато Брюксел започне да говори за „реална стойност на плащанията“ и „по-добро насочване“, това не е случайно. Това е подготовка за промяна.
Кой ще спечели и кой ще загуби – ще зависи от детайлите. А детайлите тепърва предстоят.
