Китай официално понижи антисубсидийните мита върху млечни продукти от Европейския съюз след 18-месечно разследване. Новите ставки са между 7,4% и 11,7%, валидни за период от пет години, считано от 13 февруари. Те заменят предварителните, значително по-високи тарифи от 21,9% до 42,7%, обявени през декември от китайското Министерство на търговията.
Това решение засяга внос на стойност над 500 милиона щатски долара, включително сметана, неподсладено мляко, пресни и зрели сирена – сред тях и емблематични френски продукти като Рокфор и Камамбер. Основно засегнати държави са Франция, Италия, Дания и Нидерландия.
Контекстът: търговско напрежение и реципрочни мерки
Първоначалните високи мита бяха въведени в отговор на европейските тарифи върху китайските електромобили. Намалението е втори сигнал за деескалация в рамките на два месеца. През януари Брюксел публикува нови правила за възможна замяна на митата с ангажименти за минимални цени – ход, изискан от Пекин.
Очаква се окончателното формализиране на ставките до 21 февруари, но индустриалните асоциации вече потвърдиха диапазона от 7,4% до 11,7%.
Какво означава това за пазара?
За ЕС – частичен успех, но не и пробив
Генералният секретар на Европейската агенция за развитие Александър Антон го формулира ясно:
„Това е успех, но все още сте далеч от конкурентоспособност.“
Причината е проста – дори намалени, митата остават. А на фона на нула процента тарифа за Нова Зеландия по силата на двустранното ѝ търговско споразумение с Китай, европейските продукти продължават да влизат с ценови недостатък.
През 2024 г. Китай е внесъл млечни продукти от ЕС за 589 млн. долара, а през 2025 г. (годината на разследването) – 506,3 млн. долара, което е спад от 14%. Това показва, че пазарният дял вече е под натиск.
За Китай – балансирана защита на вътрешния пазар
Китай е третият по големина производител на мляко в света. В момента секторът там страда от:
– свръхкапацитет;
– слабо вътрешно търсене;
– спад в изкупните цени;
Според анализаторите дори мито от 11,7% е достатъчно, за да осигури „адекватно ниво на защита“, без да доведе до недостиг на суровини.
С други думи – Пекин не иска да затвори пазара, но и не иска да остави местните производители без защита.
Нова Зеландия – тихият победител
Тук няма драма – има стратегия. Благодарение на търговското споразумение с Китай, митата за новозеландските млечни продукти са 0%.
Освен това страната предлага:
– стабилна логистична верига;
– дългосрочни договори;
– предвидима търговска среда;
Според StoneX, дори при намалени европейски мита, ЕС трудно ще настигне Нова Зеландия на този пазар.
Въпросът, който всички задават: ще тръгнат ли нагоре цените на млякото?
Реалистично погледнато – краткосрочен ценови скок в ЕС не е гарантиран.
Причините:
– Намалението не премахва митата, а само ги редуцира.
– Китайското търсене остава слабо.
– Пазарът се измества към продукти с по-висок марж.
– Вътрешното производство в Китай се стабилизира чрез държавни мерки.
Да, това решение намалява риска от рязко свиване на европейския износ. Но не е катализатор за експлозивен ръст на цените.
Голямата картина
Търговията с мляко вече не е просто въпрос на производство. Тя е геополитика, споразумения и достъп до пазари.
ЕС получи глътка въздух.
Нова Зеландия продължава да диктува темпото.
Китай защитава своите фермери.
Истината?
Който има стратегически търговски договори и предвидим достъп до пазара – печели. Останалите догонват.
А за европейските млекопроизводители това означава едно:
– конкурентоспособността няма да се реши с намаление от 10–15 процентни пункта. Ще се реши с ефективност, бранд и достъп до пазари.
