Европейският съюз е изправен пред сериозен риск от недостиг на храни, ако не намери трайно решение на проблема с високите цени и несигурните доставки на торове. Това предупреждение отправи европейският комисар по земеделие и храните Кристоф Хансен, който настоява, че временните финансови помощи няма да бъдат достатъчни за стабилизиране на сектора.
Според него фермерите в много държави вече работят под силен натиск заради непрекъснато растящите производствени разходи. Скъпите торове се превръщат в един от най-сериозните проблеми за европейското земеделие, а последствията могат да засегнат не само стопаните, но и всички потребители.
Над половин милиард евро спешна подкрепа
Европейската комисия вече е подготвила специален план за действие, насочен към овладяване на кризата. Предвижда се отпускането на повече от 500 милиона евро за спешна подкрепа на земеделските производители.
Част от средствата ще бъдат осигурени чрез кризисния резерв на Общата селскостопанска политика, а останалите ще дойдат от допълнително европейско финансиране. Държавите членки също ще могат да добавят национални средства, което може значително да увеличи общия ресурс за подпомагане на фермерите.
Мярката има за цел да облекчи натиска върху стопанствата още през настоящата година, когато много производители са принудени да работят с рекордно високи разходи за производство.
Част от фермерите вече се отказват от производство
Според европейския комисар все повече земеделци са изправени пред труден избор. При някои култури разходите за производство растат по-бързо от приходите, което поставя под въпрос икономическата логика на отглеждането им.
Нараства броят на стопаните, които обмислят да намалят производството или дори временно да се откажат от определени култури. Това създава риск от спад в общото производство на храни в Европейския съюз.
Зависимостта от внос остава големият проблем
Брюксел признава, че сегашната ситуация е резултат от дългогодишна зависимост от външни доставки на енергия и торове.
Производството на азотни торове е силно свързано с цената на природния газ, а Европа продължава да разчита в голяма степен на вносни енергийни ресурси. Допълнително напрежение създава фактът, че значителна част от използваните в ЕС торове идват от държави извън съюза.
Тази зависимост прави европейското земеделие особено чувствително към международни конфликти, санкции, транспортни проблеми и ценови сътресения на световните пазари.
Цените на торовете растат от години
Проблемът не е възникнал през последните месеци. Според данните на Европейската комисия цените на торовете са се увеличили с около 60 процента в периода между 2020 и 2024 година.
Първият сериозен удар дойде след енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна. Последвалите геополитически конфликти в Близкия изток допълнително засилиха нестабилността на пазара.
Според експертите подобни сътресения могат да се повтарят и занапред, ако Европа не изгради по-самостоятелна и устойчива система за производство на торове.
Органични торове и прецизно земеделие
Сред дългосрочните решения, които Европейската комисия разглежда, са по-широкото използване на органични торове, по-доброто оползотворяване на хранителните вещества и ускореното навлизане на технологии за прецизно земеделие.
Целта е фермерите да използват по-ефективно наличните ресурси и да намалят зависимостта си от скъпи вносни суровини.
Според Брюксел подобни инвестиции може да изискват средства днес, но в бъдеще ще направят европейското производство по-конкурентоспособно и по-малко уязвимо при международни кризи.
Храната се превръща във въпрос на сигурност
Европейската комисия все по-често разглежда производството на храни като стратегически въпрос, сравним с енергийната сигурност и доставките на важни индустриални суровини.
В Брюксел вече предупреждават, че зависимостта от външни доставчици може да се превърне в сериозен инструмент за икономически натиск. Затова осигуряването на стабилни доставки на торове се определя като ключов фактор за бъдещето на европейското земеделие и продоволствената сигурност на съюза.
За фермерите това означава едно – въпросът с торовете вече не е само производствен разход. Той се превръща в решаващ фактор за това дали Европа ще успее да запази собственото си производство на храни през следващите години.
