В европейското законодателство понятието „Омнибус“ означава пакет от промени, с който едновременно се коригират няколко различни правила в даден сектор. Вместо да се променя всяка наредба поотделно, Европейска комисия предлага общ законодателен пакет, чрез който се опростяват процедури, синхронизират се срокове и се премахват административни различия между държавите.
При сегашното предложение в областта на безопасността на храните и фуражите именно този Омнибус засяга и правилата за защита на научните данни, използвани при разрешаването на продукти за растителна защита. На пръв поглед промяната изглежда техническа, но всъщност тя има пряко значение за това дали компаниите ще продължат да инвестират в скъпи проучвания, от които зависи достъпът на фермерите до препарати срещу болести, неприятели и плевели.
Новите правила могат да отслабят защитата на научните инвестиции в Европа
В момента системата в Европейски съюз работи така, че всяка държава членка предоставя самостоятелна защита на данните, когато разреши даден продукт за растителна защита. За първоначално разрешение защитата е 10 години, а за нови изследвания при подновяване или преразглеждане – 2,5 години.
Тази схема позволява на компаниите, които влагат средства в токсикологични, екологични и агрономически изследвания, да възстановят инвестицията си на всеки национален пазар, където данните се използват.
Проблемът идва от това, че отделните държави не приключват оценките си едновременно. Някои администрации работят по-бързо, други по-бавно, а точно тук новото предложение на Европейска комисия променя логиката.
Според предложението защитата вече ще започва от датата, на която първата държава в съюза издаде разрешение. Това означава, че ако една страна разреши продукта рано, а друга много по-късно, част от защитения период вече може да е изтекъл, преди второто разрешение изобщо да бъде дадено.
На практика това създава риск в някои държави новите научни данни да останат почти без реална защита, въпреки че именно върху тях се основава националното решение.
Особено чувствителна е темата при подновяването на разрешенията. Днес значителна част от научните инвестиции вече не са за напълно нови продукти, а за доказване, че съществуващите препарати продължават да отговарят на високите европейски изисквания за безопасност.
Тези процедури често изискват нови лабораторни анализи, нови полски изпитвания и актуализирани оценки на риска. Ако защитата започне още при първото приключило национално решение, в държавите, които приключат по-късно, 2,5-годишният срок може вече да е изтекъл.
Това означава, че едни и същи новосъздадени данни ще бъдат използвани без реална защита точно там, където още се провежда оценка.
Рискът не е само юридически. Ако компаниите започнат да губят възможност да защитят вложените средства, мотивацията за нови проучвания отслабва. А когато липсват нови изследвания, част от препаратите могат постепенно да отпаднат от пазара.
За фермерите това означава по-малко решения срещу вредители и болести точно в момент, когато климатичният натиск върху културите се засилва, а устойчивостта на неприятелите расте.
Затова все по-ясно се очертава, че опростяването само по себе си не е достатъчно. Ако Европейски съюз въведе единен старт на защитата, системата трябва да предвиди механизъм, който да запази реалната стойност на тази защита и в държавите, които приключват процедурите по-късно.
В противен случай една административна реформа може да отслаби именно научната основа, върху която се крепят европейските стандарти за безопасност, конкурентоспособност и устойчиво производство.
