Ние, доброволците от град Сандански, настояваме за спешна журналистическа проверка и публично заснемане на реалните условия в общинския приют за кучета. Става въпрос не за единичен инцидент, а за трайно и задълбочаващо се състояние, което поставя под риск както животните, така и хората, които работят с тях.
В приюта в момента се намират над 200 кучета. Условията, при които те се отглеждат, са крайно неподходящи – липсва редовно и адекватно почистване, натрупани са отпадъци и фекалии, а нехигиеничната среда е постоянна. Миризмата и видимото замърсяване говорят за системно неглижиране, а не за временен проблем, породен от липса на ресурс в конкретен момент. Рискът от разпространение на заболявания е реален и ежедневен.
Приютът функционира не благодарение на изграден механизъм, а въпреки липсата на такъв. Основната тежест по поддръжката се поема от нас – гражданите на града. С личен труд, дарения и собствени средства се почистват помещенията, извършват се дребни ремонти, осигурява се храна и минимални условия за оцеляване на животните. Това показва наличие на обществена ангажираност, но и отсъствие на последователна институционална отговорност.
Един от ключовите проблеми е липсата на ефективен контрол върху домашните кучета на територията на общината. Общинският инспекторат не изпълнява в пълен обем задълженията си по регистрация, чипиране, кастрация и събиране на дължимите такси. В резултат няма точна информация за броя на кучетата в общината, а средствата, които по закон следва да постъпват, не се използват целенасочено за храна, ветеринарни грижи и поддръжка на приюта.
В същото време потокът от нови животни към приюта не спира. Част от тях са изоставени стари ловни кучета, които по закон са освободени от такси, но на практика се превръщат в проблем без работещо решение. Кметовете и кметските наместници по населени места не са реално ангажирани с воденето на отчет, въпреки че именно те са най-близо до проблема и имат възможност да упражняват контрол.
Като елементарен, но работещ механизъм ние, доброволците, посочваме на първо място въвеждането на видима регистрация – при записване на куче да се издава медальон с идентификационен номер. Формалното връщане на животните по местата, от които са взети, не представлява устойчиво решение. Така проблемът не се решава, а се завърта отново – без реален контрол и без дългосрочна перспектива. Според нас единственият ефективен изход е активна и целенасочена политика за осиновяване, при която отговорността се поема, а не се прехвърля.
Сериозни въпроси има и около изхранването на животните. Храната, предоставяна от общината, често не се консумира от кучетата, което поставя под съмнение нейното качество. В същото време има сключен договор единствено за кастрация, без да е осигурена цялостна ветеринарна грижа. Кучетата не се ваксинират ежегодно, не се обезпаразитяват редовно и често не преминават първоначален ветеринарен преглед при постъпване. Така остава неизвестно дали животните са здрави или болни – риск както за тях, така и за персонала и доброволците.
По закон кастрирано и обезпаразитено безстопанствено куче следва да бъде чипирано, ваксинирано и върнато на мястото, от което е взето. Ваксинацията обаче не е еднократен акт, а ежегоден ангажимент – изискване, което масово не се спазва.
Недостигът на персонал допълнително утежнява ситуацията. Четирима души се опитват да обслужват над 230 кучета. Работата се извършва при тежки условия, по граждански договори, без право на отпуск, без възможност за заместване и без задължително обучение. Това поставя под въпрос както качеството на грижата, така и безопасността на хората на място.
Обществото в Сандански все още помни и масовото натравяне на кучета и котки преди повече от година. Въпреки силното обществено възмущение, до момента няма публична информация за резултатите от проверките на инспектората или от полицейското разследване. Липсата на прозрачност по този случай допълнително подкопава доверието.
Сериозна пречка за всякакво дългосрочно решение остава и статутът на терена, върху който се намира приютът. Той е частна държавна собственост, което блокира узаконяването, развитието и възможността за кандидатстване по програми. Без решаването на този въпрос всички усилия остават временни.
Ние, доброволците, обръщаме внимание и на работещи примери от други общини. В Перник, с активното участие на общината, е създадена младежка доброволна организация, в която са привлечени млади хора, ангажирани с грижата за животните в приюта. Там обществено полезният труд е съчетан с възпитаване на отговорност, съпричастност и отношение към животните. Този модел показва, че при наличие на воля могат да се изградят устойчиви решения с дългосрочен ефект – практика, която може да бъде приложена и в Сандански.
Липсва и ясна политика за осиновяване. Не е известно дали се работи целенасочено с осиновители, има ли стандартни договори и последващ контрол върху съдбата на животните. Това прави целия процес непрозрачен и без поета отговорност.
Според нас, доброволците, присъствието на национална медия е решаващо. Публичността може да покаже реалната ситуация в приюта, усилията на гражданите и необходимостта институциите да поемат отговорността си.
Това не е политическа тема. Това е въпрос на обществен интерес, законово задължение и човечност към животни, за които някой носи отговорност – тук и сега.
Доброволците и граждани от гр. Сандански
