Докато в България все повече животновъди се отказват от млечното производство, а мандрите трудно намират достатъчно качествена суровина, Франция влиза в една от най-силните си млечни години от последното десетилетие. Данните на френската държавна статистическа служба Agreste показват ясно накъде върви секторът в Западна Европа – повече мляко, по-голямо производство на масло и сирена и стабилни ферми, които продължават да инвестират.
През март 2026 година Франция отчита най-високото ниво на събиране на краве мляко от 2021 година насам. Спрямо март миналата година увеличението достига 5,3%. Ръст има и при козето и овчето мляко – съответно 7,8% и 9,2%.
Това не е просто статистически скок за един месец. Данните показват трайна възходяща тенденция. Още през февруари събирането на краве мляко е било с 6,4% по-високо на годишна база, а при козето и овчето мляко също е отчетено сериозно увеличение.
На практика Франция успява да задържи и дори да разширява млечното си производство въпреки високите разходи, скъпите фуражи и натиска върху цените. Това е огромната разлика с България, където през последните години малките и средните ферми масово се отказват, а цели региони остават без животновъдство.
Френските данни показват още нещо важно – когато има достатъчно сурово мляко, започва да расте и производството на продукти с по-дълъг срок на съхранение. Именно затова през март сериозен ръст има при маслото и обезмасленото мляко на прах. Увеличава се и производството на голяма част от сирената.
При някои продукти обаче има спад. Производството на пакетирано кондензирано мляко се срива с над 40% на годишна база. Намаление има и при суроватката на прах и част от традиционните сирена. Въпреки това общата картина за френския сектор остава силно положителна.
Особено показателна е разликата при цените. Във Франция цената на конвенционалното краве мляко с реално съдържание на мазнини и протеин намалява спрямо миналата година. Въпреки това производството продължава да расте. Това означава, че фермите имат мащаб, производителност и достатъчна устойчивост, за да работят дори при по-слаб ценови пазар.
В България ситуацията често е обратната. Много стопанства работят на ръба и дори малко понижение в изкупната цена може да доведе до затваряне на ферма. Именно затова все по-често секторът говори не за разширяване, а за оцеляване.
Разликата между двете държави вече се вижда и с просто око. Докато във Франция мандрите преработват повече мляко и увеличават производството на масло, сирена и млечни продукти, у нас все повече предприятия разчитат на вносна суровина или сухи млечни компоненти.
И тук идва големият въпрос – как Франция успява да задържи млечния си сектор, докато България продължава да губи ферми?
Отговорът не е само в субсидиите. Французите от години пазят семейните ферми, кооперативите и местната преработка. Имат дългосрочна политика, силни организации на производителите и стабилен вътрешен пазар. Там млечното животновъдство не се разглежда просто като бизнес, а като част от националната икономика и хранителната сигурност.
У нас секторът твърде дълго беше оставен да се оправя сам. Резултатът вече се вижда – по-малко животни, по-малко мляко и все по-малко млади хора, които искат да останат в животновъдството.
А докато България продължава да губи ферми, Франция вече мисли как да оползотвори растящото си производство. И това казва всичко за посоката, в която се движат двата сектора.
