БРЮКСЕЛ — На 26 май министрите на земеделието на държавите членки на ЕС се събират в Брюксел за едно от най-важните заседания за сектора от началото на годината. На масата ще бъдат поставени теми, които засягат пряко разходите на фермерите, пазарния натиск, вноса на селскостопанска продукция и бъдещето на европейските субсидии.
Срещата идва в момент, когато европейското земеделие е под силен икономически натиск заради високите производствени разходи, нестабилните пазари и продължаващото напрежение около търговията със селскостопански суровини.
Основните теми на заседанието ще бъдат
Според предварителния дневен ред министрите ще обсъдят три ключови теми:
- Възможни мерки за подкрепа на фермерите заради високите цени на торовете и енергийните суровини.
- Бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) и подготвяните промени в системата за подпомагане.
- Исканията на държави от Източна Европа за по-строг контрол върху вноса на по-евтина продукция от трети страни.
Още на 25 май темата ще бъде разгледана от Специалния комитет по селско стопанство, където дипломатите ще подготвят спорните текстове преди окончателните решения на министрите.
Натиск върху животновъдството и зърнопроизводството
Дебатите в Брюксел ще се проведат на фона на тревоги в няколко основни сектора.
При говеждото месо европейските производители продължават да работят при високи разходи за фуражи, енергия и труд. В същото време вносът от страни извън ЕС оказва все по-силен натиск върху пазара, особено в чувствителните региони на Централна и Източна Европа.
При зърнените култури част от държавите членки очакват по-слаби добиви заради климатичните проблеми през последните месеци. Производителите предупреждават, че по-ниските обеми и нестабилните цени допълнително свиват доходите в сектора.
България настоява за по-бърза подкрепа
България ще постави въпроса за по-бързо разпределение на средствата за фермерите, засегнати от климатичните щети.
Европейската комисия вече одобри пакет от 21.5 милиона евро от селскостопанския резерв на ЕС за подпомагане на държави, пострадали от неблагоприятни климатични условия. От тях 7.4 милиона евро са предвидени за България заради щетите от сушата в засегнати региони на страната.
Браншовите организации у нас настояват средствата да достигнат до реалните производители без сериозни административни забавяния. Част от сектора настоява и за по-строги механизми срещу нелоялен внос на продукция от трети страни.
Фермерското напрежение в Европа расте
Последните седмици показаха, че напрежението сред европейските фермери остава високо.
Фермерски организации в различни държави настояват за по-гъвкави екологични правила, по-ниски административни тежести и мерки срещу растящите производствени разходи.
Темата за торовете остава особено чувствителна. Скъпите енергоносители и нестабилността на международните пазари продължават да влияят върху цените на суровините, а секторът предупреждава, че без допълнителна подкрепа част от стопанствата могат да ограничат производството си.
В Брюксел вече се обсъждат варианти за допълнителни облекчения за индустрията и по-гъвкави решения при използването на алтернативни източници за торене, включително продукти от биогаз и преработен оборски тор.
Големият спор остава въглеродният механизъм
Една от най-оспорваните теми остава Механизмът за коригиране на въглеродните емисии на границите (CBAM).
Част от фермерските организации предупреждават, че новите разходи могат допълнително да увеличат цената на торовете и суровините. Европейската комисия обаче засега не показва готовност за отстъпление от климатичната политика, макар да се обсъждат временни облекчения за някои индустрии.
Какво може да се реши на 26 май?
Очакванията са министрите да търсят компромис между екологичните цели на ЕС и нарастващия натиск от фермерския сектор.
Най-вероятно разговорите ще бъдат насочени към:
– временни финансови облекчения;
– по-гъвкави правила за част от екологичните изисквания;
– допълнителен мониторинг на вноса;
– ускоряване на помощите за засегнатите фермери.
За много производители в Европа срещата на 26 май вече не е просто поредният административен дебат в Брюксел. Тя се възприема като тест дали европейската политика ще успее да намери баланс между Зелената сделка, пазарния натиск и реалните проблеми във фермите.
