„Животните носещи “хибриден” заряд, могат да са по-ефективни при преработката на фуража в килограми, протеин и мазнини“.
Прочитайки тези редове, вероятно ще се усмихнете и ще си кажете, пак ни „връзват”. В публикацията става дума за икономика, която през последните години започна да измества рекордните постижения.
В четиригодишно проучване в Университета на Минесота, хибридните крави са произвели едни и същи килограми мазнини и протеини, както Холщайн кравите, но са консумирали фураж с 0,9 кг по-малко на ден, на база сухо вещество. Кръстоските са комбинация от Холщайн и Mондбелиард и Норвежко червено.
Проучването е проведено само през първите 150 дни от лактацията. Но няма причина да не вярваме, че предимството от ефективността на кръстоските е през цялата година, /така казват авторите/. Подобен ефект може да се приеме при млекодайните говеда, и това изследване, макар и с ограничен брой животни, показва, че то съществува.
В проучването са обобщени данните от над 200 крави:
123 отелени юници (60 Холщайн и 63 хибриди) и
80 крави на втора и трета лактация (Холщайн – 37, хибридни – 43).
Приемането на фураж е записвано ежедневно, а телесното тегло и резултатът от състоянието на тялото, са регистрирани ежеседмично. Проучването е направено от студентка в Университета в продължение на четири години, за да се осигури последователност.
Хибридните животни – от двете категории /юници и крави/, са имали по-голямо производство на белтъчини и мазнини, за единица прието сухо вещество.
Какво показват сметките в долари:
IOFC за Холщайн юниците е $ 825 за първите 150 дни от лактацията,
в сравнение с $ 875 за хибридните юници за първа лактация.
За лактиращите крави на втора и трета лактация Холщайна IOFC е $ 1,208
в сравнение с $ 1,296 за хибридите.
Продуктивността на мляко при Холщайна е по-висока отколкото при хибридите.
Съществува потенциал на хибридна „сила” за ефективно усвояване на фуражите. Хибридите по своята същност са способни да конвертират по-малко храна. в повече млечни твърди вещества, което може да се обясни с техния собствен метаболизъм. Представете си, каква икономия на фураж на ден може да се направи, ако имате 1000 хибридни крави.
Разбира се, това у нас няма как да стане, защото нашето мляко не се оценя по масленост и протеин. Така че, при хибридизацията засега могат да се използват само другите фактори, свързани с намаляване разходите – ветеринарно обслужване, плодовитост, здрави крайници и др.
Хетерозисният ефект от хибридизацията не се търси в България, защото приплодите вече губят правото на субсидия под селекция!!! Този ефект могат да го използват животновъди , на които стадото не е под селекция и тогава може да се стигне до куриоза , че те имат по-продуктивни и здрави животни от селектираните!!!
И следва въпроса…..защо на кръстоските да не се полагат субсидии…????