Настъпва горещото лято и с него се връща една добре позната тревога – високите температури са сериозно изпитание за млечните крави. Отново е време да се напомни, че жегата не само влошава тяхното благосъстояние, но и засяга храносмилането, поведението и количеството и качеството на млякото. Топлинният стрес води до промени както отвън – по отношение на активността и храненето, така и отвътре – в микрофлората на търбуха и в обмяната на веществата. За стопаните това означава необходимост от бързи и добре премислени действия, за да се ограничи вредата и да се осигурят приемливи условия за животните в най-горещите месеци.
Топлинен стрес при млечните крави: вътрешни и външни отражения
В топлите дни, когато слънцето е безмилостно, млечните крави инстинктивно търсят сянка – често се струпват под дървета в опит да се охладят. Но ефектите от жегата се усещат не само върху поведението. Продължителното излагане на високи температури, особено когато влажността също е висока, води до физиологични и поведенчески промени, които се отразяват негативно както върху здравето, така и върху млечната продукция.
Поведение под слънцето: какво разкрива движението на кравите
Когато индексът на температура и влажност надвиши 68, започват първите признаци на топлинен стрес. Една от най-ясните външни прояви е промяната в поведението на животните. Те намаляват приема на храна, търсят сенчести места и често се струпват на едно място. Това „сгъстяване“ увеличава локалната температура и допълнително влошава условията.
Проучвания от Великобритания сочат, че подобно струпване се наблюдава при температури над 20 градуса. Кравите се разместват на пасището по начин, който нарушава нормалния ритъм на хранене, особено в моментите на засилено търсене на фуражи. Животни с вече съществуващи здравословни проблеми, като куцота, са сред най-засегнатите – те често избягват конкуренцията и се хранят в по-неподходящи часове.
Храносмилателни последици: разбалансирана микрофлора в търбуха
Търбухът – основният резервоар за храносмилане при кравите – съдържа сложна микрофлора, чиято роля е ключова за разграждането на фибри и усвояването на енергия. При високи температури този вътрешен баланс се нарушава. Според изследване от 2020 г., проведено с крави от породата Джерсей, топлинният стрес значително променя състава на бактериалните популации в търбуха.
Полезните бактерии, отговорни за разграждането на фибри, намаляват. В същото време се увеличават бактериите, които произвеждат млечна киселина, което води до по-ниско рН – създава се кисела среда, неподходяща за много полезни микроби. Наред с това се наблюдава спад в бактериите, които произвеждат ацетат – съединение, необходимо за синтеза на млечни мазнини. Последствията са по-слабо усвояване на хранителни вещества, по-малко мляко и намалено качество.
Външни промени: млечното съдържание под заплаха
Топлинният стрес води не само до спад в количеството мляко, но и до промяна в неговия състав. При биволски крави в Италия, например, е установено, че високите температури в края на пролетта и лятото влошават качествата на млякото за сирене. Съсирването е по-бавно, изварата е по-мека, а това директно влияе върху преработката и вкусовите качества.
Допълнително, млякото при високи температури съдържа по-малко селен – важен минерал за антиоксидантна защита и силен имунитет. Това се дължи на увеличените метаболитни потребности и оксидативен стрес, който изчерпва резервите от селен в организма.
Противодействие на топлината: стратегии за облекчение
За да се намалят щетите от топлинния стрес, фермерите могат да предприемат няколко конкретни мерки:
Осигуряване на сянка и охлаждане – естествени или изкуствени сенчести места, вентилация и охлаждащи системи в обора.
Промени в храненето – включване на по-лесно смилаеми фуражи и добавки, които подобряват баланса в търбуха.
Използване на жива мая, като Saccharomyces cerevisiae, която помага за стабилизиране на микрофлората. Установено е, че добавянето на тази мая води до по-добро хранително поведение, повече време за преживяне, увеличение с около 2 килограма в енергийно-коригираното мляко и повишено съдържание на млечна мазнина с 0.12 процента.
Добавки със селен, като дрожди, обогатени с този елемент, поддържат нивата му и съответно имунната защита при животните.
Топлинният стрес е сериозен проблем за млечните ферми, който влияе едновременно върху поведението, храносмилането и млечния добив. Без ефективни мерки за облекчение се поставя под заплаха не само благосъстоянието на животните, но и рентабилността на производството. Подходящото управление – както чрез инфраструктура, така и чрез хранене – може да смекчи последиците и да осигури по-добри резултати дори в най-горещите месеци.
