Ако някои си мисли, че сме приключили рубриката КОЙ, КОЙ Е, просто се лъже. Очакваме търпеливо нашите развъдни асоциации да продължат да се представят. Днес и утре ще ви запознаем с развъдната книга в говедовъдството на Нидерландия. Това разбира се не е случайно, защото тази страна е номер едно в Европа и света по производство на мляко (през последните години към кравето мляко може да се включи и козето). Също номер едно е и по производство на зеленчуци и лалета.
Комерсиалният дух на водещите холандски животновъди е основата за създаването на Нидерландската племенна книга за говеда на 31 юли 1874 г. Началото е поставено в зоологическата градина в Амстердам, в която се е отглеждало малко стадо за мляко.
Многократно в нашия сайт сме казвали, че животните се гледат не от любов, а заради бизнесът. Износът на черно-бели холандски говеда за Съединените щати по него време нараства и американците са искали да знаят къде могат да бъдат намерени най-добрите животни. Освен това те са искали доказателство за породна чистота на закупените животни.
Нидерландските фермери не са по-различни от нашите, и веднага след основаването на асоциацията се разделят на две такива. Едната се казва Фризийска, защото в нея влизат отглеждащите говеда от Фризийската порода, а в другата смесеното Холандско говедо. Имало е и други разногласия, например за нивата на членския внос.
В първите години регистрацията в родословната книга е запазена за „отлични говеда от местна или кръстосана порода“. Назначен е инспектор, който да декларира, че дадено животно има необходимото качество. Животното се регистрира само ако съветът по племенната книга е одобрил заявлението за регистрация по препоръка на инспектора. След това инспекторът се връща в компанията, за да маркира допуснатите животни с номер и „марка на асоциацията“ в рогата. Тази марка, на практика е таврото, което се е използвал като метод за идентификация до средата на 60-те години.
Младите говеда първоначално се записват в помощна книга. Едва след като животните са се отелвали и конформацията им е била одобрена от инспектора, те са били регистрирани в същинската родословна книга.
Имало е строги процедури, които да гарантират надеждността на регистрираната линия. „В рамките на 6 месеца след покриването, когато кравата е бременна, собственикът изпраща доказателство на секретаря, заявявайки, че кравата му е бремена, – се посочва в разпоредбите. „Не по-късно от една година от покриването, собственикът изпраща данни за кравата на секретаря, относно дата на раждане, пол и белези на телето, с искане за вписване в съответната книга. Този период за докладване е в рамките на три месеца след раждането и е намален на четиринадесет дни през 1883 г. и на пет дни през 1909 г., за да се „направи възможността за измама по-трудна“.
От славни дни до кризисни години
В годините след Втората световна война нидерландските износители на добитък преживяват златни времена и членството в племенните книги също нараства. По време на този разцвет 6500-те членове на FRS предложиха бронзова статуя на тяхната идеална крава с името „Ús Mem“. А през 1956 г. NRS се нарича най-голямата племенна книга в света с 58 000 членове. Освен това броят на членовете на родословната книга е само приблизително една трета от общия брой на млекопроизводителите.
През 70-те години воденето на родословните книги става все по-трудно финансово, отчасти поради бързо намаляващия брой членове. Когато правителството също решава да затвори крана на субсидиите, настава истинска криза и управляващите двете фракции бяха принудени да се намесят. Съперничещите преди това две племенни книги се сливат в една наред с други организациите за контрол на млякото. Така през 1984 г. се ражда новият NRS, Нидерландския синдикат за говеда.
В първите години на 21-ви век връзките между холандските и фламандските кооперации стават все по-тесни, което в крайна сметка води до формирането на настоящия CRV през 2008 г.
Източник: CRV
