След като третото косене вече е приключило и течният оборски тор е ограничен, стопаните са изправени пред едно важно решение – кога и как точно да извършат последното подхранване на тревата. Макар това да изглежда като рутинна задача, всъщност ефективността ѝ зависи от редица условия, които не бива да се подценяват.
В райони, където през юни не е имало възможност за ранно подхранване, сега, в разгара на юли, почвата често е пресушена. Горният ѝ слой се втвърдява, което пречи на оборския тор да проникне и намалява усвояването на азот почти до нула. В най-лошия случай едва 25% от вложения азот бива използван – тоест, от един кубичен метър се усвоява само около един килограм. Това прави прилагането в сухи дни не само безсмислено, но и вредно за тревата, която може да изгори.
Точно затова фермерите трябва да проявят търпение. Вместо да бързат, добре е да изчакат падането на обилни валежи или изкуствено напояване, което да омекоти почвата. Само така ще могат да създадат бразда, в която торът да бъде „скрит“ и ефективно използван.
Правилното прилагане означава не само добър момент, но и добре настроена техника. Оборският тор трябва да бъде внесен в тесни ивици или бразди, така че да не попада по самата трева. Ако се използва прикачна техника, е важно торът да се разпределя равномерно, без напръскване или разливане.
Специалисти в областта на торенето на пасища и фуражни култури препоръчват по-ниски дози – не повече от 15 кубически метра на декар при подходящи условия. Това се отнася както за тревни площи, така и за обработваеми следи в нивата. Разреждането на тора с вода допринася за по-добро разпределение и намалява риска от увреждане на растителността.
Не бива да се пренебрегва и височината на тревата. Ако тя е над 10 сантиметра, торенето може да бъде неефективно и дори вредно. Гъстият оборски тор, ако не е добре смесен, може да има неравномерен състав – затова преди прилагане е добре да се разбърка директно в ямата.
Не на последно място – нуждата от място за съхранение. Ако не може да се внесе целият оборски тор в подходящ момент, добре е да се предвиди къде и как ще се съхранява до следващото използване. Това дава повече гъвкавост в избора на най-добрия момент за приложение.
В крайна сметка, ефективното торене през лятото не е въпрос само на наличен тор, а на точна преценка – кога, колко и как да се приложи. Това не е сезон за импровизации, а за разумни решения, които носят реални резултати.
