Биологичните продукти отдавна не са ниша. В Европейския съюз търсенето расте, а вътрешното производство не винаги може да го покрие. Затова ЕС внася значителни количества био храни от трети страни.
И тук идва логичният въпрос: когато един продукт идва отдалеч, наистина ли е „био“, или просто така пише на етикета?
Краткият отговор е: ако продуктът законно носи био обозначение в ЕС, той трябва да е произведен, сертифициран и проверен по правилата на Европейския съюз. Но контролът извън ЕС е по-труден и точно затова при рискови продукти се прилагат допълнителни проверки.
Колко био продукти внася ЕС?
През 2024 г. вносът на биологични селскостопански продукти и храни в ЕС е около 2,64 милиона тона.
Най-голям дял имат плодовете и ядките – почти 40% от общия обем. Сред важните доставчици са Еквадор, Китай и Украйна.
Еквадор е особено важен за био бананите. Китай е сред водещите доставчици на маслодайни и протеинови култури като соя и рапица. Украйна е ключов доставчик на зърно.
Био от трети страни означава ли по-слаб контрол?
Не би трябвало. Правилата на ЕС за биологично производство важат и за продукти, внесени от страни извън Съюза.
За да се продава като био в ЕС, продуктът трябва да отговаря на европейските изисквания. Това включва начин на производство, документация, сертифициране, проверки и проследимост.
Разликата е, че на практика контролът в някои трети страни може да е по-труден. Причините са ясни: по-слаба администрация, по-голяма корупция, по-ниска подготовка на производителите, големи разстояния, а в някои региони и реални рискове за инспекторите.
Казано направо: правилата са едни и същи, но условията за проверка не винаги са еднакви.
Как ЕС признава био продукти от чужбина?
Има няколко основни режима.
Първо, има държави със собствени био правила и контролни системи, признати от ЕС. Такива са например Индия, Аржентина, САЩ, Австралия и други признати трети страни.
Второ, има държави с търговски споразумения с ЕС, като Швейцария, Чили и Обединеното кралство.
Трето, в много държави извън ЕС проверките се извършват от сертифициращи органи, одобрени от Европейската комисия. Тези органи проверяват производителите на място и също подлежат на надзор.
Какво става при внос в ЕС?
Когато био продукт влиза в ЕС, той минава през контролна система. Стоките се проверяват от компетентните национални органи и се въвеждат в системата TRACES – европейската система за проследяване и контрол на търговията.
След това идва митническото оформяне.
Това не е просто лепене на етикет. Всеки био продукт трябва да има проследимост – кой го е произвел, кой го е сертифицирал, откъде идва и как е влязъл на пазара.
Как потребителят разбира откъде е продуктът?
Био продуктите обикновено носят зеленото лого на ЕС за биологично производство.
На етикета трябва да бъде посочен и произходът на земеделските суровини. Може да пише:
„Земеделие от ЕС“
„Земеделие извън ЕС“
„Земеделие от ЕС/извън ЕС“
Понякога е посочена и конкретната държава. Това е най-добрият вариант за потребителя, защото дава повече яснота.
Има ли продукти с по-висок риск?
Да. Когато при дадени продукти или държави се установят повече нарушения, Европейската комисия може да наложи засилен контрол.
За 2025 г. например допълнителни проверки са били предвидени за определени продукти като джинджифил от Китай, банани и джинджифил от Перу, както и фурми от Тунис.
При такива случаи част от пратките задължително се вземат за проби и анализ преди митническо оформяне.
Това е правилният подход: не всички да се слагат под общ знаменател, а контролът да се насочва там, където рискът е по-висок.
Значи ли открит остатък от пестицид, че продуктът е фалшиво био?
Не винаги.
В биологичното земеделие са разрешени много малко препарати. Ако се открият остатъци от неразрешени вещества, целият производствен процес трябва да се прегледа.
Но остатъкът не доказва автоматично измама. Възможно е замърсяване от почвата, съседни конвенционални площи, транспорт или съхранение.
Затова всяка ситуация се оценява конкретно. Ако обаче се установи нарушение, продуктът може да загуби био статуса си.
Изводът
Био продуктите от трети страни не са автоматично по-лоши или фалшиви. Ако се продават законно като био в ЕС, те трябва да отговарят на европейските правила.
Но има и неудобната истина: контролът извън ЕС е по-сложен. Затова потребителят трябва да гледа етикета, произхода и логото, а институциите трябва да продължат с по-строг контрол върху рисковите продукти.
Най-практичният избор остава следният: когато има качествен местен или европейски био продукт, той обикновено е по-добрият избор. А когато става дума за кафе, банани, какао или други продукти, които Европа не произвежда в достатъчни количества, био вносът е разумна алтернатива – стига контролът да е реален, а не само на хартия.
