Рубриката се води от Михаил Михайлов
През изминалата седмица се случиха доста интересни неща. Поискана бе оставката на министъра на земеделието, от няколко браншови организации, за неизпълнение на някои точки от подписания меморандум, други поставиха въпросът за де минимиса, имаше и някои рокади по „върховете“.
Предпочетох обаче да поставя като „Тема на седмицата“ въпросът за Развъдните асоциации. Предизвикателството идва от самите тях. Двата сайта www.govedovad.com и www.ovce-kozi.com решиха да реализирайки една прекрасна инициатива: да се популяризират Развъдните Асоциации, обществото да разбере кои са те, какво правят, как помагат на животновъдите /все пак те са създадени от животновъдите и трябва да работят за тях/, резултатите от тяхната работа, да се запознаем с „водачите им“.
Нещо повече.
Животновъдите и обществото да знае, какви породи животни се отглеждат в България. Колко човека са чували, че имаме Сакарска порода овце или Виторога коза. Едно време в учебниците, по които учех за породите, тези дори ги нямаше. Освен това, в страната има, по статистика, поне 50 000 души, които малко или много се занимават с животновъдство. Тези хора прочитайки за дейността на РА могат да се обърнат към тази, която желаят, да станат нейни членове или да поискат помощ по въпросите за селекцията.
От сайтовете www.govedovad.com и www.ovce-kozi.com са изпратени официално писма, до всички РА, да участват за рубриката “Кой, Кой е“. И всичко това безплатно, нещо, което щеше да даде отговор за какво се харчат тези 7.2 млн. лева годишно от РА. Каква е ползата от тяхната дейност, трудностите, с които се сблъскват. Все пак селекцията е една от най-неблагодарните професии, защото ефектът идва след години и сегашните пари определено са малко за провеждане селекция на високо ниво.
Резултатът от тази инициатива на двата сайта е повече от плачевен. И определено с такъв мироглед трудно ще се върви напред. Получиха се само пет отговора от РА, които ще бъдат публикувани. Всъщност първият материал е вече на страниците на сайта
Имаме и още толкова обаждания или писма в противоположната посока. Опитват се от Развъдните Асоциации да ни убедят, че всичко за историята, дейността и работата на РА го има описано в регистъра на ИАСРЖ и МЗм. Какво е написано там ще кажа след малко. Препоръката от тяхна страна е, щом сайтовете се занимават с журналистика сами да си намерят информация.
Възможно най-лошата препоръка.
И веднага следват въпросите:
Защо РА не желаят да се популяризира
- Работата им.
- Защо не искат да излязат от „капсулата“ в която живеят? Дали се развиват, също не се знае.
- Защо не публикуват целите и задачите по които работят?
- Защо не публикуват резултатите от работата си?
- Защо ги е срам от самите себе си?
Разбира се, това не важи за всички. РА на Монбелиарда, Маришката овца, АРЧШПБ, Ил Дьо Франс, Месодайната РА- Сливен, ББМ коза, може би има и още някои, които винаги са предоставяли материали за дейността си.
Има и още нещо.
Съгласно наредбите, всяка Развъдна Асоциация всяка година трябва да има отчетен Доклад, който трябва да бъде публикуван. Аз съм виждал само няколко доклада на Развъдни Асоциации.
По същия начин стой въпросът за публикуване Развъдните стойности на животните, поне така е записано в изискванията.
Въпросът е къде са те.
В папките на ИАСРЖ ли.
Преди няколко дни взех отношение по този въпрос и веднага бях обвинен, като ми от една РА ми писаха следното:
– Наистина не сте запознат по отношение работата на развъдните организации и браншовите съюзи, въпреки, че това е Вашето твърдение.
Без да звучи хвалебствено, мисля, че много добре съм запознат, каква трябва да бъде работата на Развъдните Асоциации. През 2004 г заедно с изключителните зоопрофесионалисти Иван Омайников и Мариана Ахладова направихме екип към РАМП-Сливен и стартирахме дейността на първата РА от нов тип в България. Разбира се и тогава не можеше да стане нещо без помощта на МЗм.
Изключително голяма подкрепа и помощ ни оказа бившият зам. министър Цветан Димитров. Така че, по-младите да знаят, че той е „кръстника“ на РА.
Започна се от „зелената поляна“. Стая под наем, едно опелче за 2600 лв, кофи за млякото, кантарчета и шишенца. Разбира се, голям отпор срещнахме от тогавашните държавни структури. Добре, че беше г-н Димитров, който осигури малко пари за да се започне дейността. На следващата година обемът на контрола се увеличи, за да се стигне до днешния ден с контролирани над 100 000 крави. За браншовата работа мисля, че долу горе съм запознат, десет години работя за Националния съюз на говедовъдите – НСГБ, (като изпълнителен директор), който заема водеща роля по отношение защита на фермерите.
И сега да ви кажа какво прочетох в Регистрите на ИАСРЖ и МЗХ. На практика нищо, което да осветли РА. В регистъра на МЗХГ са записани само имената на асоциации, адреси и телефони за комуникация и датите на признаването им и дата на вписването им този списък.
В страницата на ИАСРЖ има таблица с броя на контролираните животни по породи, има също страница с данни за РА. Колко са верни един Господ знае, защото още при първата РА Председателят носи съвсем друго име, и за точността на емеилите – пак същото.
Тук може да се добави, че много малко от РА имат сайтове, както за информация, така и за конкретната работа по обработката на данните. Пример за това е РА на Монбелиара. В техният сайт освен информацията за асоциацията, има и такава за всяка ферма, придружен от снимков материал. Има и специални страници където само фермерите-членове могат да виждат много богата и обработена информация за собствените си ферми по отношение продуктивните качества на всяко животно.
За да се излезе от сегашната анонимност, не е лошо, ИАСРЖ, която отговаря за селекцията в страната, и се явява и контрольор /една много интересна ситуация/, не е лошо да се върне в миналото и погледни бюлетините, които навремето излизаха на всеки три месеца. Сигурно на тавана в агенцията има запазени броеве и може да се види моделът. Имаше страница за всяка порода и редове за всеки окръг в която се контролира тази порода. Накрая имаше и средните показатели за породата общо за страната. Имаше подробна информация за плодовитостта, млечността, вълнодайността и живото тегло.
Преди няколко години, в годишен доклад за животновъдството на страната за средна млечност от крава от Черношареното говедо /за това също трябва да се отвори рубрика, като например: „Ти ли си, или не си“/, бе посочена средната млечност на крава по отделно за всяка от трите РА. Всичко това са неща, които са публикувани и господата селекционери ги препоръчват да бъдат използвани да се запознаят фермерите.
Накрая искам да се обърна към РА:
– Много от фермерите вече знаят много. Ходят на изложения, имат диетолози и специалисти по репродукцията на най-високо ниво. Не ги подценявайте. И още нещо, не забравяйте, че РА са собственост на фермерите, не са държавно предприятие.
Независимо от нежеланието на някои РА да се появят на „сцената“ на селекцията, изпратете нещо за вашата РА. Ще бъде интересно за всички.
Михаил Михайлов
