Маститът продължава да бъде едно от най-тежките и икономически значими заболявания при млечните крави. Пресните данни показват, че един-единствен случай в първия месец след отелването може да струва средно около 410 евро, включително преки и косвени загуби. Макар заболяването да може да се прояви във всяка фаза от живота на животното, най-критичните моменти са в началото и края на сухостойния период.
Когато млечната продукция спре, отпада така нареченият „ефект на промиване“, чрез който млякото естествено прочиства отвора на вимето от патогенни микроорганизми. Вторият рисков момент е при започване на новата лактация, когато организмът на кравата е подложен на големи метаболитни и имунни предизвикателства. В този преходен период, подходът с най-голям ефект остава превенцията – и тук правилното хранене заема ключова роля.
Преходният период: Време на повишен риск
При преминаването от сухостой към лактация кравата изразходва значителни енергийни и хранителни ресурси, което влияе директно върху нейната имунна устойчивост. Имунните клетки имат нужда основно от глюкоза за енергия, както и от аминокиселини за синтез на антитела и сигнални молекули, участващи в борбата срещу инфекции.
Микроелементи като мед, цинк и селен, както и витамини A, D и E, са от особено значение за правилното функциониране на имунната система. Освен това, някои мастни киселини могат да засилят или отслабят реакцията на имунните клетки. Например, кетонните тела – често свързани с кетозата – потискат имунния отговор, което увеличава уязвимостта на кравата.
Какво показват изследванията?
Проучвания от Университета в Охайо още през 90-те години установяват, че добавяне на витамин E над препоръчаните количества значително намалява случаите на мастит.
– Включени са стойности до 1500 международни единици дневно, а по-късно и до 4000, като най-ниският ефективен кръвен праг се определя на 3 микрограма на милилитър.
– Без допълнително добавяне, кравите, хранени с консервирани фуражи, показват средно 1,5 микрограма на милилитър – твърде ниско за защита.
Изследвания от Канада откриват връзка между по-високи нива на витамин A (ретинол) в кръвта и понижен риск от мастит през първия месец след отелването.
– Макар конкретен праг да не е определен, покачване с 100 нанограма на милилитър се асоциира със 60% по-нисък риск.
Данни от Пенсилвания сочат, че крави с по-високи нива на желязо в кръвта, но ниски стойности на мед, са с повишена податливост към мастит.
– Желязото служи като „храна“ за вредните бактерии, докато медта има роля в имунния контрол и антиоксидантната защита. Балансът е от решаващо значение.
Важни изводи за практиката
- Нужен е индивидуален подход – Диетата за сухостойните крави трябва да бъде прецизно формулирана с включени витамини и микроелементи, дори и когато се цели избягване на прехранване.
- Високи, но безопасни нива на добавки – Наличието на витамини в дажбата не гарантира добър статус в кръвта. Не всички крави приемат еднакво количество, особено при групово хранене и топлинен стрес. Документирани са отклонения от 2 до 3 килограма в дневната консумация на суха материя при крави в общи боксове.
- Да се следи ефективността – Препоръчва се тясно сътрудничество между диетолога и ветеринаря във фермата, за да се проследят реалните резултати и концентрации на витамини и микроелементи в кръвта.
- Да се внимава за взаимодействия – Например витамин A се разгражда по-бързо в търбуха при наличие на повече нишесте. Прекомерният прием на едно хранително вещество може да потисне усвояването на друго.
Прецизното хранене не означава просто точно изчислена дажба. То изисква точен краен ефект върху самата крава. Когато става въпрос за мастит и други болести в началото на лактацията, диетата за сухостоя играе по-важна роля, отколкото често се предполага. А балансираните добавки с витамини и микроелементи, дори и в по-високи от стандартните нива, могат да бъдат ключов инструмент в предотвратяването на заболявания и подобряване на здравето в стадото.
