Европейският млечен сектор влиза в нов етап. След десетилетие на растеж, подхранен от премахването на квотната система през 2015 г., производството на мляко в Европейския съюз се стабилизира, а в някои региони вече се очаква структурен спад. Това показва анализ на експерти от Rabobank, посветен на средносрочните тенденции в предлагането.
От експанзия към охлаждане
След края на квотите европейските фермери, особено в Северозападна Европа, увеличиха бързо производството. Инвестициите в нови ферми и преработвателни мощности се ускориха между 2015 и 2020 г., когато пазарът очакваше трайно разширяване на млечния басейн.
Днес обаче перспективата се променя. Според анализаторите, през следващите 5–10 години се очаква лек, но устойчив спад в доставките на мляко в този регион. Това поставя под натиск млекопреработвателите, които вече са инвестирали в капацитет, разчетен за по-големи обеми суровина. При по-ниско натоварване на фабриките себестойността на продуктите нараства, а конкурентоспособността отслабва.
Регулации и екологичен натиск
Сред основните причини за очаквания спад са нарастващите екологични изисквания в ЕС. Ограниченията, свързани с азотните и фосфатните емисии, въглеродния отпечатък и управлението на оборския тор, повишават разходите и ограничават възможностите за разширяване на производството.
Най-силно засегнати се очаква да бъдат държави като Нидерландия, Белгия, Германия и Дания – страни, които заедно формират около 35–40% от общото производство на мляко в ЕС. Именно там ръстът след премахването на квотите беше най-силен, а днес регулаторният натиск е най-осезаем.
Демографията – тихият фактор
Към екологичните ограничения се добавя и демографският проблем. Застаряващото фермерско население в страни като Франция води до постепенно излизане от сектора без достатъчно млади наследници.
В Източна Европа допълнителен фактор е миграцията и недостигът на работна ръка. В България например значителният спад на населението през последните десетилетия оказва влияние върху наличието на квалифицирани кадри и жизнеспособността на част от млечните стопанства.
Нови изисквания към преработвателите
В условията на намаляващ млечен басейн преработвателите ще трябва да адаптират стратегиите си. Според анализа на Rabobank ключови ще бъдат две направления: изграждането на стабилни и дългосрочни отношения с фермерите чрез конкурентни изкупни цени и по-ефективното управление на производствените активи.
Степента на използване на капацитета ще има решаващо значение за рентабилността, особено при продукти като сирена и мляко на прах, където фиксираните разходи са високи.
Глобални отражения
Очакваният спад от около 5% в световното предлагане на мляко през следващото десетилетие може да изглежда умерен, но ефектът върху износа на ЕС ще бъде значителен. Тъй като голяма част от европейската продукция е ориентирана към външни пазари, дори малко свиване на общия обем може да доведе до съществено намаляване на наличните количества за експорт.
Това отваря възможности за други износители да увеличат пазарния си дял и променя баланса в глобалната търговия с млечни продукти.
Дългосрочна трансформация
Анализаторите подчертават, че става дума за дългосрочна тенденция, а не за краткосрочен цикличен спад. Европейският млечен сектор вероятно ще се преструктурира към по-ограничен обем производство, съчетан с по-висока ефективност и по-строги стандарти за устойчивост.
Предизвикателството пред индустрията ще бъде да съчетае екологичните цели с икономическата жизнеспособност – задача, която ще определя развитието на пазара през следващото десетилетие.
