Списание “Агро & Пари” излиза веднъж месечно, като информира за промени в националното и европейското законодателство, касаещи българското земеделието; за практиките от опита на старите страни членки; за възможните схеми за държавни помощи, които предоставя европейското законодателство.
В последния брой на списание “Агро & Пари” е публикувана поредната статия на г-н Михаил Михайлов, Изпълнителен Директор на НСГБ.
Govedovad.com
„Парите изкарват пари“ – Тази мъдрост е казана преди почти 400 години от английския историк и проповедник Томас Фулър. Оттогава никой не я оспорва. Но това се отнася за мъдрите хора. Има обаче и такива, които не попадат в тази категория.
Няма начин да започнем без парите. Най-напред трябва да се уважи името на списанието и чрез неговите страници да покажем на читателите,че може да се изкарват пари и от говедовъдството, в което няма нищо срамно. Напротив. Колкото повече пари, толкова повече продукция за осигуряване изхранване на населението.
Млечните крави не могат да бъдат заменени, те принадлежат към балансираната селскостопанска система, а нивото на млекопроизводството е показателно за нивото на земеделие в страната. Млякото и млечните продукти са важна и незаменима част от човешкото хранене. Това се отразява в потреблението на мляко и млечни продукти, което средно е 116 литра годишно на глава от населението в света. За нас годишната консумация се движи над 100 те литра /навремето имахме програма за над 200 л на човек/. Най-голямата консумация от 350 – 400 литра мляко сега е в Западна Европа и САЩ. Според оценките на ФАО, световното потребление ще се увеличи до 135 л средно на човек до 2030 г. и с нарастване на населението ще се увеличи производството на мляко с 35% до 2030 г.
Да не забравяме, че азиатците вече не ядат само ориз. След като станаха най-големия производител на свинско месо, китайците сега поглеждат и към кравето мляко. В чест на истината, първият им опит да създадат млечно говедовъдство, чрез мега ферми – се провали. Че ще правят нещо голямо в млечното говедовъдство, трябва да ни говори големият център по селекция, репродукция и генетика по отношение на говедовъдството, който откриха миналата година.
Индииците са най-големия производител на краве мляко, а виетнамците избраха друга стратегия – инвестират в мега ферми в Русия. Имат няколко проекта за милиарди рубли.
От гореказаното може да се направи и първия извод: Млечно говедовъдство ще има. Търсенето на мляко ще се увеличава. Това означава увеличаване на производството на мляко. Или накратко – има търсене, увеличаване на продукцията и съвсем нормално и повече пари.
Въпросът е как да стигнем до тях. Къде е нашето място в тази схема.
През последните тридесет години млечното говедовъдство у нас претърпя съществени промени. Мина се през раздържавяването на аграните стопанства, кооперациите – голяма част от които фалираха, малките семейни ферми, които започнаха с голям ентусиазъм и накрая се предадоха. Изградиха се няколко крупни млекопроизводителни ферми, американски тип или руски. Създадоха се средни ферми, с над 30 до 250 крави, които сега произвеждат по-голямата част от млякото. Трудна ни беше адаптацията към модерното европейско говедовъдство. На първо място, големите разлики в подпомагането на различните европейски фермери и разбира се, закъснелия старт на частното предприемачество.
На водещите европейските ферми на вратите им стоят табелки с година 1890 г, 1895 г и т.н, докато нашите ферми от нов стип стартираха през 1992 г. През 2007 г ,след влизането ни в ЕО, нашите фермери преживяха и второ „раждане” .
Фермерите ни, верни на манталитета на геополитическото ни положение, да не вярват на никой, в продължение на години не повярваха, че ние сме членове на това голямо семейство – наречено ЕО и трябва да изпълняваме политиката и правилата на общноста. Тръгна се с компромиси по отношение отлагане на някои неща, които трябваше да се направят във фермите. Това важи и за азотната деректива и за Модул „Мляко“ и още много други изисквания, които бяха отлагани по няколко пъти. За това вина имат и политиците, които умело използваха фермерите за да покажат колко са добри. Всичко това, доведе до екстремно изпълнение на тези Регламенти през последните години и съответно напрежението и финансовия ресурс, се почувства най-вече от фермерите. Нашите преговарящи, по отношение исканията на фермерите, също нямаха опит и не успяха успешно да защитят правилната позиция. Браншовите организации, както и сега, бяха орел, рак и щука и още нещо, със своите разнопосочни искания, в повечето случаи на парче, свеждащи се най-вече до изречението – „дайте ни пари, ние знаем какво да правим“, също не направиха нищо.
Колелото на бизнеса обаче се върти, а включат ли се и парите не можеш и го спря – както за пример млечното говедовъдство на Холандия, Германия, Дания, Норвегия, Швеция, Франция и напоследък Ирландия,Полша и Чехия.
За този период, броят на кравите у нас, намаля от 1 милион на 341 000 бр за тази година (2019 г), в т.ч 234 000 бр млечни крави.
Данните за производството на краве мляко през 2018 г са много интересни. Произведени са 899 хил.т краве мляко, а в млекопреработвателните предприятия са влезли 630 хил.т, но тук влиза и закупеното мляко, колкото и малко да е то. Нека приемем, че от това мляко 600 хил. т са наше производство, което означава, че се губят около 269 хил.т. Ако това мляко е изконсумирано от селските семейства – е много добре. Но, ако е реализирано по някакъв друг начин, това означава загуба на милиони данъци за държавата и неравнопоставеност на млекопроизводителите. Едните плащат данъци, другите им се смеят.
От друга гледна точка, с тези произведени количества мляко, представляващи по-малко от един процент от Европейското производство, ние не можем да бъдем конкуренция на никой, не можем да имаме глас и да се намесваме в пазара за мляко. Разбирайте, ние сме господин Никой в този сектор. Ето защо, трябва да се направи така, че да осигурим изхранването на нашите граждани с наше мляко /което по отношение на хранителните и вкусови качества по нищо не отстъпва на европейското/, да запазим сектора говедовъдство, да запазим работещите 100 000 души и да не позволим да бъдем зависими от чуждото мляко и млечни продукти в нашата страна.
Както казва нашия говедовъд Панайот Тодоров – Полковника – „Млякото е стратегическа суровина, с него ние трябва да изхранваме нашите деца, нашия народ. Ние сме длъжни да го произвеждаме”. Някои държави от нашия хал, правят това доста успешно. Горе казаното е нормално да се подкрепи и с цифри. От 28 те държави в ЕО, по-малко мляко от нас произвеждат Кипър, Хърватска, Люксембург и Словения.
Въпреки тези не задоволяващи резултати, отглеждането на млечни крави и производството на мляко, не могат да бъдат заменени с нищо в нашите условия. Нуждаем се от едър рогат добитък, за да имаме балансирана земеделска система, да попълваме органичната материя в почвата, да поддържаме плодородието, да имаме по-широко представяне на културите в сеитбообращението. Ние също се нуждаем от крави за поддържане на правилното хранене, млякото и говеждото месо, защото те не могат да бъдат напълно заменени.
Следва продължение.
Михаил Михайлов
Изп. Директор НСГБ
Govedovad.com
