Асоциацията на Абърдийн Ангус в Румъния е една от най-мощните асоциации не само в страната, но и в Европа. През 2008 г в Румъния са се отглеждали 120 бр чистопородни Абърдини, сега техният брой е над 70 000, отглеждани в над 1000 стопанства. Запознаваме ви с породата с материали публикувани от румънската асоциация за развъждане на Абърдийн Ангус.
Абърдийн Ангус се развъжда по целия свят
Историците смятат, че тези животни, но рогати, са отглеждани в Шотландия в графствата Абърдийн и Ангус. Тази порода е създадена в резултат на подобряването на местния добитък, като основната цел е била да се запази черният цвят и говедата да са за производството на месо.
През цялата история на развитие на породата Абърдийн Ангус е вливана кръв от други породи като Галоуей, Шортхорн, Айршир.
Породата е консолидирана и утвърдена в края на 18 век. Четирите окръга, в които първоначално са били отглеждани биковете на Абърдийн Ангус, са Абърдийн, Банф, Кинкардин и разбира се Ангус.
В тези окръзи, има високо разположени или планински земи. Хю Уотсън (1789 – 1865) и Уилям Мак. Коби (1805-1880) се считат за създатели на породата. Женските, с които се е започнала работата са били с различни цветове, но биците винаги са били черени.
Уотсън решава породата да е с черен цвят на косъма и той започна да прави селекции в тази посока. Любимият му бик е Old Jock 126, който е класиран като номер „1“ в Генеалогичния регистър към момента на неговото основаване. Уотсън е имал и най- известната крава за онова време, на име Old Granny 125, която е родена през 1824 г., но е убита от мълния на 35-годишна възраст.
Според историята, тя е родила 29 телета, от които 11 са регистрирани в Генеалогичния регистър.
Уилям МакКоби се смята, че е запазил и значително подобрил породата Абърдийн – Ангус. МакКоби е известен със своето внимателно планиране, внимателно управление, с ненадминат успех на изложби и популяризиране на известните си крави.
Първият транспорт на добитък от Абърдийн Ангъс до Нова Зеландия, състоящ се от един бик и три крави, е извършен през 1863 година.
Govedovad.com
