Нови правила, стари въпроси: Какво крие МЗХ за субсидиите на говедовъдите след 2027 г.
Един от най-важните сектори в българското земеделие – говедовъдството – е на прага на нови промени. Докато в Брюксел текат преговорите за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г., Министерството на земеделието и храните вече подготвя националната рамка, по която ще се определят бъдещите правила за подпомагане.
Засега обаче конкретиката е малко, а въпросите – много. От официалните позиции на МЗХ става ясно, че се обсъждат различни варианти за бъдещето на обвързаната подкрепа, но все още няма яснота как точно ще изглежда системата и какви ще бъдат условията за българските говедовъди.
Ще се върне ли доказването на реализация на мляко и месо?
Най-чувствителната тема за сектора безспорно остава бъдещето на обвързаната подкрепа. Основният въпрос е дали субсидиите ще продължат да се изплащат основно на база допустими животни или ще се върви към модел, обвързан с доказано производство и реализация на пазара.
От Министерството потвърждават, че подобни варианти се обсъждат:
„Обсъждат се различни варианти за бъдещото развитие на обвързаната подкрепа, включително механизми, свързани с доказване на реално произведена и реализирана продукция.“
Темата обаче предизвиква сериозен интерес сред стопаните. Част от фермерите виждат в подобен подход възможност средствата да достигат до реално работещите стопанства. Други се опасяват, че може да се стигне до връщане на административни изисквания, които през годините натоварваха сектора с допълнителни проверки и документация.
От МЗХ уверяват, че ако бъде въведен подобен механизъм, той ще бъде изцяло дигитализиран:
„Всяка подобна система трябва да бъде максимално дигитализирана и да не създава допълнителна административна тежест за фермерите. Посоката е проверките да се базират на данни от регистрите и автоматизиран обмен на информация между институциите, а не на допълнителни документи и справки от страна на стопаните.“
Въпреки това конкретен модел все още не е представен. Именно тук възниква и основният въпрос – дали обещаното намаляване на административната тежест ще се случи на практика или фермерите отново ще бъдат изправени пред нови изисквания под различна форма.
Нови анализи ще определят кой има нужда от повече подпомагане
Подготовката на следващия програмен период е свързана и с поредица от анализи, които ще трябва да обосноват всяка бъдеща схема за подпомагане.
По информация на министерството предстои изготвянето на няколко ключови проучвания:
„Подготвя се разработването на няколко анализа – на доходността на земеделските стопанства с цел определяне на групите фермери според потребностите от подпомагане, на възрастовата структура на фермерите, както и на подпомагането за биологично земеделие.“
На практика това означава, че ще се анализират разходите, приходите и икономическата устойчивост на различните видове стопанства. Именно тези данни ще бъдат използвани при определянето на бъдещите схеми за подпомагане.
В сектора обаче вече се чуват въпроси дали новите анализи няма да забавят вземането на реални решения. През последните години говедовъдите многократно поставяха проблемите с високите цени на фуражите, разходите за труд, ветеринарните дейности и ниската рентабилност. Затова част от стопаните се питат дали са необходими нови проучвания или е време за конкретни решения и ясни ангажименти.
Ограничен бюджет и все повече кандидати за подпомагане
Паралелно с дебатите за бъдещите правила върви и дискусията за бюджета на ОСП след 2027 г.
Според обсъжданите европейски предложения значителен ресурс ще продължи да бъде насочван към директните плащания. В същото време обаче натискът върху бюджета расте, а различни сектори настояват за нови форми на подпомагане.
От Министерството на земеделието подчертават:
„Предвид ограничения финансов ресурс и необходимостта от правилно разпределение на средствата, всяко решение ще бъде основано на националните приоритети и нуждите на сектора.“
Именно тук се крие едно от големите притеснения на животновъдния бранш. Ако финансовият ресурс остане ограничен, а броят на подпомаганите направления продължи да се увеличава, съществува риск средствата да бъдат разпределяни между все повече схеми. Това може да намали ефекта от подпомагането за секторите, които осигуряват реално производство и заетост в селските райони.
Говедовъдството традиционно е сред най-капиталоемките направления в земеделието. Инвестициите в сгради, техника, фуражи и животни са дългосрочни, а възвръщаемостта често се измерва в години. Именно затова секторът очаква ясна позиция какво място ще заема в бъдещата политика.
По-високи аванси още преди новия програмен период
Докато текат разговорите за периода след 2027 г., Европейският съюз търси решения за настоящите затруднения пред фермерите.
Одобрените промени дават възможност на държавите членки да изплащат по-високи авансови плащания по директните схеми, което трябва да осигури допълнителна ликвидност на стопанствата в условията на високи производствени разходи.
За българските говедовъди това може да означава по-бърз достъп до средства в моменти, когато разходите за фуражи, енергия и материали оказват сериозен натиск върху бюджета на стопанствата.
Браншът очаква повече яснота
От МЗХ уверяват, че окончателните решения ще бъдат обсъждани с организациите в сектора и няма да се приемат без предварителни консултации.
„Когато бъде изготвен конкретен модел, той ще бъде обсъден публично с браншовите организации и заинтересованите страни. Бъдещите параметри на обвързаната подкрепа ще бъдат предмет на широко обсъждане с браншовите организации, преди България да вземе окончателна позиция.“
Това звучи обнадеждаващо, но подобни обещания фермерите са чували и при предишни реформи. Именно затова секторът очаква не само консултации, а реално участие в изработването на бъдещите правила.
Към този момент Министерството говори за анализи, варианти и бъдещи модели. Това, което все още липсва, са конкретни ставки, конкретни критерии и ясна представа как ще изглежда подпомагането след 2027 година.
За хиляди български говедовъди именно тези отговори са най-важни. Инвестициите в една ферма не се планират за година или две, а за десетилетия напред. Затова следващите месеци ще бъдат решаващи не само за бъдещето на субсидиите, но и за бъдещето на самото българско говедовъдство.
