Европейският парламент направи важна крачка към въвеждането на нови правила за новите геномни техники (НГТ), които според поддръжниците им могат да променят бъдещето на европейското земеделие. Решението обаче предизвика остър политически сблъсък, като едни го определят като победа за фермерите и околната среда, а други като сериозен риск за хранителната сигурност и независимостта на производителите.
Келехър: Това е победа за фермерите и природата
Ирландският евродепутат Били Келехър приветства приетите правила и ги нарече „победа за фермерите и за природата“.
Според него новите геномни техники представляват ускорена форма на традиционната селекция и не трябва да бъдат поставяни под общ знаменател с класическите генетично модифицирани организми.
Келехър подчерта, че потенциалът на тези технологии е огромен, тъй като могат да помогнат за създаването на култури, които по-добре понасят климатичните промени, устойчиви са на болести и неприятели и осигуряват по-високи добиви.
По думите му това ще позволи значително намаляване на употребата на препарати за растителна защита и минерални торове.
„Екологията и технологиите могат да вървят ръка за ръка“, заяви евродепутатът, като подчерта, че по-ниската употреба на пестициди означава по-малко натоварване върху почвите, водите и околната среда.
По-малко разходи и по-висока устойчивост
Поддръжниците на реформата посочват, че новите геномни техники могат да дадат на европейските фермери инструменти за справяне с все по-сериозните предизвикателства.
Сред тях са:
– Засушаванията и екстремните климатични явления;
– Новите болести и вредители;
– Растящите производствени разходи;
– Натискът за намаляване на използваните препарати и торове.
Според привържениците на технологията именно по-устойчивите сортове могат да помогнат на фермерите да останат конкурентоспособни, без това да става за сметка на околната среда.
Опонентите: Това е просто ново име за ГМО
Срещу решението обаче се обявиха представители на ирландската партия Шин Фейн.
Евродепутатите Лин Бойлан и Катлийн Фънчън определиха новия регламент като сериозен удар върху безопасността на храните и интересите на земеделските производители.
Според тях новите геномни техники на практика представляват ново наименование за генетично модифицирани организми, които досега подлежаха на значително по-строг контрол в Европейския съюз.
Бойлан заяви, че е разочарована от подкрепата, която законът е получил в Европейския парламент, както и от позицията на част от ирландските представители, гласували „за“.
Страхове от концентрация на контрол
Най-сериозните опасения на противниците са свързани с ролята на големите международни биотехнологични компании.
Според Фънчън основните печеливши от новите правила могат да се окажат мултинационалните агрохимически и биотехнологични корпорации, които ще получат по-голям контрол върху семената и хранителните вериги.
Тя предупреди, че фермерите могат да се окажат в по-слаба позиция спрямо големите доставчици на технологии и патентован генетичен материал.
Какво означава това за европейските фермери?
Дебатът около новите геномни техники далеч не е приключил. За поддръжниците те са възможност Европа да настигне държави като Съединени американски щати, Канада и Аржентина в развитието на модерното растениевъдство.
За критиците обаче остава рискът от отслабване на контрола върху генетично променените култури и увеличаване на зависимостта на фермерите от големите корпорации.
Ясно е едно – решението на Европейския парламент поставя началото на нов етап в европейското земеделие, а последствията от него ще бъдат внимателно наблюдавани както от фермерите, така и от потребителите в целия Европейски съюз.
