България се включи в общ натиск за запазване на аграрния бюджет, а Христанов предупреди за нов ценови удар върху храните
Срещата в Будапеща между земеделските министри на България, Румъния и страните от Вишеградската четворка показа нещо, което в Брюксел отдавна се усеща, но все по-рядко се казва директно: държавите от източната част на Европейския съюз не приемат идеята земеделието да бъде поставяно в постоянен режим на бюджетна несигурност. Унгарското домакинство събра регионален блок, който този път излезе с обща декларация не просто за повече средства, а за запазване на сегашното равнище на подпомагане в реална стойност след 2027 година.
Българската позиция беше сред най-ясно изразените. Иван Христанов постави въпроса, че ако ресурсът за земеделие бъде вкаран в общ политически пакет, това автоматично означава пряка конкуренция между различни политики и министерства, а така селското стопанство рискува да остане подчинено на текущи политически баланси вместо на дългосрочна стратегия. По думите му именно стабилността на Общата селскостопанска политика е единственият механизъм, който гарантира предвидимост за производителите независимо от вътрешнополитическите промени.
Христанов е настоял и за продължаване на външната конвергенция — тема, която остава болезнена за България, защото фермерите продължават да сравняват директните плащания с тези в по-силните икономики на съюза. Според него държави с по-ограничени бюджети и големи обработваеми площи не могат да компенсират разликите със собствени средства, а това постепенно изкривява конкурентната среда вътре в самия европейски пазар.
Най-силният практически сигнал от българската страна дойде по темата за торовете. В Будапеща беше подчертано, че в България работят два завода и физически дефицит няма, но това не означава спокойствие за производителите. Причината е, че пазарът остава силно зависим от енергийните разходи и международните доставки, а цената продължава да расте. Именно тук предупреждението беше най-пряко: натискът върху тора неизбежно се пренася върху храните.
Зад тази формулировка стои реален икономически механизъм — когато азотните торове поскъпват, това веднага увеличава себестойността при зърното, после при фуража, а оттам при млякото, месото и яйцата. Затова според участниците в срещата фермерът вече не е просто производител, а първият, който поема удара от инфлацията.
България е поставила и още една тема, която в унгарските публикации също е изведена като чувствителна за региона — санитарният натиск по външните граници. Страната е подчертала, че рискът от заболявания по животните остава реален, а засиленият контрол върху движението на животни и вноса вече е част от общата защита на вътрешния европейски пазар.
В подписаната декларация шестте държави настояват екосхемите да останат изцяло финансирани от европейския бюджет. Аргументът е, че ако бъдат прехвърлени към национално съфинансиране, по-слабите икономики ще бъдат поставени в неравностойно положение и екологичните цели ще останат само формално задължение без реално изпълнение.
От Будапеща всъщност излезе много по-голям сигнал от обикновена секторна декларация: регионът вече подготвя обща линия за тежък спор в Брюксел около следващия бюджетен период.
А когато шест държави говорят с един глас за земеделие, това означава, че напрежението в сектора вече е стигнало точката, в която дипломатичният език трудно прикрива тревогата.
