Докато българските фермери продължават да пишат декларации и да се надяват на поредната държавна помощ „де минимис“, френската държава предприе радикален и безпрецедентен законов ход. На фона на катастрофален срив в търговския си баланс и задушаваща бюрокрация, правителството в Париж вкара в Националното събрание (долната камара на парламента) мегазаконопроект за извънредни мерки за защита и суверенитет на селското стопанство.
Това е третият мащабен селскостопански закон във Франция за по-малко от три години – след Закона за ориентация (февруари 2025 г.) и скандалния Закон „Дюпломб“ (юли 2025 г.), срещу който над 2 милиона французи се подписаха в петиция. Новият пакет от мерки обаче вече е прекръстен от френските медии на „Закон за лейкопласт“ (Loi pansement) – опит с административни лепенки да се затвори кървящата рана на френското производство.
За българските земеделци този френски бунт е изключително важен сигнал: дори най-големите бенефициенти на европейски субсидии вдигат ръце от общите правила на Брюксел и преминават към чист национален протекционизъм.
Петте стълба на френската отбрана: Какво гласува Париж?
Министърът на земеделието Ани Женевар защити проекта с думите, че общите европейски и национални правила предлагат твърде малко гъвкавост и буквално убиват полезни за продоволствения суверенитет проекти. Законопроектът е разделен на пет ключови части:
1. Национален юмрук срещу нелоялната конкуренция
Досега, за да спре вноса на опасни или евтини храни, земеделският министър на Франция трябваше да иска одобрение от колегата си по потребителските въпроси. Новият закон дава право на министъра на земеделието да действа напълно самостоятелно. Той ще може еднолично, със светкавична заповед, да блокира вноса и пускането на френския пазар на всякакви стоки от трети страни, които съдържат остатъци от препарати за растителна защита или ветеринарни медикаменти, забранени в рамките на Европейския съюз.
2. Война на бюрокрацията за вода и конюшни
Законът предвижда драстично съкращаване на сроковете и процедурите за издаване на разрешителни за строеж на нови ферми, конюшни и най-вече – на водоеми. Достъпът до вода става основен приоритет. Целта е френските фермери да изграждат масивни съоръжения за съхранение на вода бързо, без да чакат с години екологични разрешителни, за да спасят реколтите си по време на летните засушавания.
3. Отстрел на хищници без разрешение от Брюксел
Държавата отслабва защитения статут на вълците на национално ниво. На френските фермери се дава много по-голяма свобода на действие за директен отстрел на хищници, ако техният добитък е застрашен, без да се преминава през тромавите процедури по доказване и искане на специални квоти.
4. Милиони за регионален суверенитет
Към вече обещаните 300 милиона евро директна финансова подкрепа за сектора, Париж създава специални регионални фондове за суверенитет. Парите ще отиват директно за иновации и засилване на производството на местно ниво.
5. Държавен монопол върху храната в столовете
Законът налага строга квота за колективното хранене (училищни столове, болници и социални заведения) – минимум 50% от продуктите в тях задължително трябва да бъдат от устойчиво местно производство, а 20% от тях – сертифицирани като биологични.
Война на лобитата: 3253 изменения в парламента
Макар целта да е благородна, законът взриви Франция. Екологичните организации са в паника, че страната прави „нормативна крачка назад“ и премахва екоправилата под натиска на фермерите. От друга страна, най-големият фермерски синдикат в страната – FNSEA – изпадна в ярост заради промени, вкарани от Комисията по устойчиво развитие през април. Фермерите обвиниха депутатите, че „систематично премахват основните мерки за облекчаване на административната тежест“.
В момента в залата на Националното събрание се води истинска окопна война. Лобистки групи заливат депутатите с готови текстове по имейл, като до момента са внесени рекордните 3253 изменения по законопроекта. Само синдикатът FNSEA е вкарал близо 300 поправки. Една от най-експлозивните теми, повдигната от десните фракции, е настояването за спешно повторно разрешаване на забранени инсектициди като ацетамиприд, за да се спасят културите от вредители.
Планът „Макрон“: 10 години за пълна независимост
Този закон е само законовата рамка на стартиралите през декември 2025 г. Конференции за продоволствен суверенитет. Франция си поставя амбициозната цел в рамките на 10 години (до 2036 г.) да стане напълно независима по отношение на доставките на храни.
До края на това лято всеки френски регион трябва да разпише десетгодишен план за производство, преработка и дистрибуция. Всеки регионален фермерски проект, който се вписва в тези цели, ще получава целево държавно финансиране на мига.
Горчивите въпроси за българското земеделие
Докато Франция пренаписва законите си, за да защити пазара си от външен внос и да даде право на фермерите си да строят водоеми и да гърмят по вълци, в България темата за продоволствения суверенитет липсва в политическия дневен ред.
Френският пример показва, че големите играчи в Европа вече не вярват на сляпо в чиновническите схеми на Брюксел и започват да спасяват секторите си поотделно. Ако Париж затвори пазара си за външни продукти и наложи 50% местна храна в столовете си, а Гърция въведе софтуерно рязане на субсидии (както видяхме наскоро), българският фермер, който разчита единствено на чисти дотации на декар, рискува да остане напълно изолиран на европейската карта.
