„С труда си фермера е незаменим
работи той с небето и земята
партньор е със слънцето и с водата.
И прави всички нас богати,
В беда или време на възход,
Фермерът е този, който храни цял народ.“
Със стихотворението „Фермерът“ стартира страницата във фейсбук на кравеферма „Диана МИ“ с. Кортен обл. Сливен. Дори не е необходимо да я представям. Няма говедовъд и гълъбар в България, който да не познава фермерът Минчо Иванов от с.Кортен. Лично аз го познавам от началото на 1990 г. Всъщност тогава се ражда идеята в семейството да започне едно по-мащабно отглеждане на крави за мляко. Спомням си също, че едни от първите крави бяха от Австрия- Кафяво Алпийско говедо. Спомням си, че бях канен и присъствах на първия „рожден ден“ на фермата. По принцип Минчо говори малко, но тежко. Не обича да е в светлината на прожекторите, все гледа да е в светлината на доилната зала или обора. Винаги е облечен спортно, готов да сложи апарата или да издои някоя крава.
„Затова си обличам анцузите“ – ми каза преди десет години. Опитах и аз тези дрехи и от тогава и аз ходя само с анцуг.
Специално за този разговор посетих фермата и двамата облечени в анцузи я обиколихме и съответно Минчо ми отговори на петте въпроса.
1. Бихте ли разказали за историята на фермата: баща ми постави началото през 1975 г. На някой ясно ли му е, какво е по онова време да отглеждаш 17 крави – толкова събираше обора в двора ни. Бяхме сами против всички. Тогава кооперативното стопанство беше в епогея си. Нещата обаче през следващите години се промениха, даде се възможност да се отглеждат животни от хората, а и подкрепата беше много голяма. Дори срещу предадена продукция можеше да си купуваш от единствените западни магазини тогава – Кореком. Така че, не случайно се записах в Селскостопански техникум – Нова Загора. Работата във фермата ми даваше знания и не се налагаше да отварям често учебниците по животновъдство. Знаех го и го правех. Започнахме да увеличаваме кравите. Нашето стана тясно и взехме под наем един обор в едно съседно село. Много тежко беше там. На чуждо място знаете как е. След 3 години, в „емигрантсво“, успяхме да купим овцефермата на кооперацията и през 1995 г, вече имахме и 130 крави.
- Какво сте направили в новата ферма – замисляйки се да ви отговоря си зададох въпросът, какво не съм направил. В момента имам 2 големи обора за по 600 бр крави, по един обор за 200, 250 и 450 бр животни. Предназначени за различните категории – пресушени, юници, телета. Във фермата има още пет помещения за свободно отглеждане на животните и голямата площадка с иглутата на телетата. Не е малко нали.
- Какво още трябва да направите, за да стане фермата такава, каквато я виждате в своите мечти?
Какво да ви кажа. Първите си мечти отдавна съм ги изпълнил. Ама те все идват нови. По моя план имам да завърша още един обор и спирам. Във фермата има всичко за да бъде една от водещите в Европа. Казвам го съвсем отговорно. Имаме доилна инсталация с 50 места, с най-модерната апаратура за доене. Леглата на кравите са супер. Разбира се след опит – грешка. Техника за приготвяне на фуража и бързото му раздаване. Абе, всичко което е необходимо за един комфортен живот на кравите, го има във фермата.
- Най-важното. Какво правите по селекцията. – след като ви кажа резултатите, ще разберете. Породата е ясно, – Холщайн. Внасял съм животни, но през последните години всичко за ремонта си го произвеждаме сами. Подборът на кравите е жесток. Почти както когато се избира модел на годината. Някой ще се изненада, но прекарвам по няколко часа пред компютъра да видя данните от доенето за всяка крава. Дъщеря ми Виктория също упражнява голям контрол върху резултатите. Крава която дава под 25 кг мляко на ден, заминава на кланицата. Работи се само със сексирана семенна течност от най-добрите бици. Средната млечност например днес от 1 150 крави, които се доят е 35 кг мляко от крава. Имам крави с дневна млечност от 60 дори и 70 кг мляко на ден. В селекционната работа получавам голяма помощ от АРЧШП – Добрич с председател колегата и приятеля фермерът Димитър Шопов.
- Реализацията на продукцията – някои си мислят, че големите ферми сме ухажвани от мандрите, че ни дават най високата цена, правят ни компромиси. Няма такова нещо. Борбата е всеки ден. Имам дни, когато се чудя на кой да дам 10 тона мляко. Забравих да кажа. Моята ферма на практика е мегаферма с 1500 дойни крави и общо 3000 говеда от всички възрасти. На ден от нея излизат 40 000 кг мляко. Направете сметка, колко народ изхранваме. Работниците са около 40. От нашето село, които получават много добри заплати. Така че и големите ферми помагат за връщането на село, както се повтаря непрекъснато.
Ще увеличим въпросите на шест. Видях във фермата много млади хора, на които поставяхте задачи. Кои са те.
Може би с това трябваше да започнем. Това е семейството за което правя всичко това, което виждате. Семейството ни е голямо. Скоро станахме десет – дойде поредното внуче.
Големият ми син изцяло е поел растениевъдството. Дъщерята завърши магистратура по животновъдство и е непрекъснато в обора или пред компютъра. Знае майки, бащи, дядовци на кравите. Снахата работи в счетоводството и отговаря за изискуемите документи. Големият внук следва агрономство. Сега се учи. Започна от тракторите – знае всичко и кара перфектно. Следващия внук е тръгнал по неговите стъпки – засега помага с трактора. Има книжка, така че спокойно. Следва зетя – много добро момче. Запълва всички „дупки“, но вече и той има сериозни задачи за изпълняване. Останаха малкия син – засега е ученик. Даваме му по-леки и по-малко задачи. Обикновено помага на другите и им прави много хубав чай. Всички искаме да стане адвокат. Нормално е фирма като нашата да си има такъв човек. Най-малкия внук, го чакаме да проходи и да го качим на детското камионче. Остана и най-важния човек във фермата – съпругата ми. Барометърът, балансът, ентусиазмът. Също е ангажирана във фермата. на това съм най-радостен, че всички остават тука в България и работят. Все още няма отлетяла лястовичка от нашето семейство.
Нормално е да завършим с последните редове на стихотворението „Фермера“ -любимото на Виктория Минчева.
„Благословен да бъди този, който жито сее,
Дава мляко и месо и чийто плод тъй сладко зрее,
Кесията му да тежи, да му е леко на душата,
Добитъкът и зърното да ги закриля тях съдбата,
благословени да са и зрънцата що той рони,
защото фермерът трябва да изхранва милиони.
