До 2035 г. алтернативите на млечните продукти биха могли да достигнат между 12,5% и 25,4% от потреблението в Германия. За млечните ферми последиците ще зависят основно от това дали намаляващото вътрешно търсене може да бъде компенсирано с износ.
Това показва проучване на „Агора Аграр“. Анализът разглежда два възможни сценария за развитието на германския пазар, а не сигурна прогноза за бъдещето.
При по-умерения сценарий делът на алтернативните продукти нараства от 7,4% през 2023 г. с прогнози до 12,5% през 2035 г. При по-бързо развитие той ще достигне до 25,4% — малко над една четвърт от разглежданото потребление.
В тази група попадат растителни напитки, алтернативи на киселото мляко и сметаната, както и други продукти, които заместват традиционни млечни храни.
По-голям дял на алтернативите означава по-малко търсене на краве мляко
Авторите приемат, че общото търсене в разглежданите продуктови категории остава постоянно през целия период. При това условие увеличаването на алтернативите става за сметка на продуктите от краве мляко.
Според изчисленията потреблението на продукти от животинско мляко би се понижило с 5,5% при умерения сценарий и с 19,4% при динамичния.
Тези числа се отнасят до търсенето и не означават автоматично същия спад в производството на сурово мляко. Решаващо ще бъде как ще реагират мандрите и какви пазари ще успеят да запазят или да спечелят.
Износът ще определя натиска върху фермите
Ако германските мандри успеят изцяло да компенсират загубените вътрешни продажби чрез износ, производството на мляко може да остане непроменено. Ако това не се случи, според анализа ще има натиск за неговото намаляване.
За животновъдите това е същественото разграничение: промяната в потребителската кошница се пренася към фермата чрез поръчките на преработвателите и възможностите за реализация.
От „Агора Аграр“ виждат възможност мандрите да разширят производството си и с алтернативни продукти, използвайки наличното оборудване, технологичните знания и търговските си канали. Подобно разширяване обаче само по себе си не гарантира запазване на изкупуваните количества сурово мляко.
Конкуренцията ще бъде и в готовите храни
Проучването определя най-голям потенциал за заместване при прясното мляко, киселото мляко, сметаната и някои видове сирена.
Промяната може да обхване и млечните съставки в сладоледа, сладкарските изделия, печивата и готовите ястия. Така конкуренцията за традиционните млечни продукти няма да се ограничава до щанда с растителни напитки.
В краткосрочен план авторите очакват водещи да останат растителните алтернативи. През 30-те години на този век по-голямо значение могат да придобият и технологии като прецизната ферментация, при която микроорганизми произвеждат определени съставки, включително млечни белтъци.
Развитието им обаче зависи от производствените разходи, разрешителните процедури в Европейския съюз и готовността на потребителите да купуват такива храни.
Какво означава това за българските животновъди
Проучването е за Германия и посочените проценти не могат да се пренасят директно върху България. За българския млечен сектор то очертава възможна промяна на важен европейски пазар.
Ако германските производители потърсят повече външни пазари, за да компенсират по-слаби вътрешни продажби, това би могло да засили конкуренцията и в други държави. Това е възможна последица, а не установен резултат от анализа за България.
За родните фермери практичният извод е да следят реалното търсене, изкупуването и пазарите на мандрите, с които работят. Традиционните млечни продукти запазват преобладаващ дял и в двата сценария, но натискът от алтернативите може да се увеличи.
Източник:по представено проучване на „Агора Аграр“, Германското земеделско дружество и Университета
