Проблемите в румънското млечно говедовъдство вече не се описват само като временна трудност. Фермери и техни организации предупреждават за реална опасност от масово излизане на стопанства от сектора, а според последните оценки между 40% и 45% от млечните ферми може да престанат да съществуват след началото на 2027 г.
Причината е добре позната и на българските говедовъди – цената на млякото при фермата пада, докато разходите за производство, гориво, фуражи, електроенергия и труд остават високи. Когато сметката започне трайно да излиза на червено, фермерът има малко възможности. Намалява стадото, спира инвестициите или продава животните.
В Румъния вече се появяват и трите явления.
Млякото не плаща сметките
През последните месеци румънски производители многократно предупреждават, че получаваната цена за млякото не покрива себестойността му. В някои случаи фермерите съобщават за цена около 1,50–1,70 леи за литър (0,29–0,33 евро) при производствени разходи около 2,20–2,40 леи (0,43–0,46 евро).
Други производители посочват себестойност около 1,80 леи (0,35 евро) за литър при изкупна цена около 1,50 леи (0,29 евро). Така загубата достига 20%–30%.
При малките стопанства положението е още по-трудно. В началото на годината румънската аграрна преса съобщава за случаи, при които малки производители получават около 1–1,50 леи (0,19–0,29 евро) за литър, докато по-големите ферми и кооперативи успяват да постигнат около 1,60–2,20 леи (0,31–0,43 евро) за литър.
Това е разликата между ферма, която едва оцелява, и ферма, която все още може да планира следващата година.
А разходите вървят нагоре
На другия край на сметката стоят горивата, фуражите и останалите разходи. Румънските фермери посочват, че дизелът е достигнал около 10–11 леи (1,90–2,09 евро) за литър.
При средна цена на млякото около 2 леи (0,38 евро) за литър това означава, че за един литър гориво са необходими около 5 литра мляко.
За фермера това не е просто статистика. Това е всекидневната сметка – тракторът трябва да работи, фуражът трябва да бъде произведен или закупен, кравите трябва да бъдат издоени и хранени, а заплатите и кредитите трябва да бъдат платени независимо от цената на млякото.
Румънските производители предупреждават и за натиска от европейския пазар и за увеличаващото се количество внесено мляко. Според фермерите това допълнително сваля цената, която могат да получат за собствената си продукция.
Кравите вече отиват в кланиците
Когато продажбата на мляко носи постоянна загуба, част от фермерите започват да намаляват стадата.
В Румъния вече има съобщения за стопанства, които изпращат крави в кланиците не защото животните са негодни за производство, а защото икономиката на млечното производство вече не излиза.
Особено тревожно е, че сред тези животни могат да попаднат и ценни крави с добра генетика. Това означава, че загубата не се измерва само в броя на животните. Унищожава се генетичен потенциал, който е създаван с години.
А веднъж изгубено стадо не се възстановява за един сезон.
Почти 1 000 производители остават без сигурен пазар
Един от най-показателните случаи идва от окръг Сучава.
От август голям преработвател спира събирането на мляко от района. Така около 1 000 производители остават без досегашния си канал за реализация.
Това е особено сериозен удар за малките стопанства в планинските райони. За голяма ферма проблемът може да бъде решен с търсене на друг купувач и организиране на собствен транспорт. За малък производител, който има няколко крави или малко стадо, разстоянието до следващия пункт може да превърне производството в икономически безсмислено.
Точно тук се вижда колко важна е системата за събиране на млякото.
Когато един пункт затвори, не изчезва само един купувач. Възможно е да изчезне цяла група малки стопанства.
Фермите спират инвестициите
Румънските фермери посочват още един тревожен знак – все повече стопанства спират инвестициите.
Това често остава незабелязано, защото една ферма не изчезва в деня, в който спре да инвестира. Първо се отлагат ремонтите, после подмяната на техниката, след това закупуването на животни с по-добра генетика.
Накрая фермерът започва да намалява стадото.
Така кризата може да продължи години, преди официално да се види в броя на затворените ферми.
Най-тежкото предупреждение: до 45% може да изчезнат
През август румънски организации на говедовъдите поставят още по-сериозен въпрос. Според тях между 40% и 45% от млечните ферми може да не съществуват след 1 януари 2027 г.
Фермерите обясняват, че част от стопанствата все още не затварят, защото са свързани с изискванията за субсидиране и административните процедури. Истинският натиск може да се прояви след приключването на тези ангажименти.
Предупреждението е, че през следващите месеци част от животните ще бъдат продадени, включително за клане, а броят на млечните крави може да намалее с 15%–20%.
Това вече не е просто проблем на отделния фермер.
Какво става, когато местното производство изчезне?
Румънските говедовъди предупреждават, че ако тенденцията продължи, страната ще бъде принудена да увеличи вноса на мляко.
Според оценки, цитирани от фермерските организации, в рамките на две години Румъния може да стигне до зависимост от внос за 80%–90% от необходимото мляко за потребление.
Това е един от най-важните уроци за всички страни с млечно говедовъдство.
Когато фермерът днес получава твърде ниска цена, потребителят може временно да не усети проблема. Млякото продължава да стои на рафта.
Но ако фермите започнат да изчезват, след няколко години вече няма да има достатъчно местно производство.
Тогава страната ще трябва да купува отвън.
Проблемът не е само в цената на млякото
Румънската криза показва нещо много важно – фермерът не може да оцелее само с по-висока производителност, ако разликата между себестойността и изкупната цена стане прекалено голяма.
Дори добра ферма с качествени животни и модерна техника може да бъде поставена под натиск, ако продължително продава под себестойността.
Затова румънските производители настояват за по-прозрачно формиране на цената, договори с по-голяма предвидимост, ясни правила при промяна на изкупната цена и механизъм, който да отчита производствените разходи.
Те искат и по-голяма защита на местното производство.
Това трябва да е предупреждение и за България
Румънският пример е особено важен за българските говедовъди.
Двете страни имат сходни проблеми – високи разходи, зависимост от цената на млякото, натиск от внос, трудности при преговорите с преработвателите и огромна разлика между малките и големите стопанства.
Най-опасният момент е, когато фермерът започне да казва: „Няма да инвестирам тази година.“
Това означава, че той вече не вярва, че следващата година ще бъде по-добра.
След това идва намаляването на стадото.
После продажбата на животните.
И накрая – затварянето на фермата.
Румъния показва точно тази последователност.
Затова предупреждението от северната ни съседка не бива да бъде подминавано като поредното оплакване на фермери. Когато 40%–45% от млечните ферми са поставени под риск от изчезване, въпросът вече не е само колко печели един фермер.
Въпросът е кой ще произвежда млякото след няколко години.
