Пред Народното събрание отново има клетка. Само че този път в нея не стои теле.
В продължение на две седмици около 200 доброволци се редуват по 12 часа, за да остане човек непрекъснато в малкото пространство. Акцията „Седмици в клетка“ започна на 23 септември по инициатива на „Невидими животни“. Целта е проста – депутатите да виждат всеки ден това, за което организацията настоява от месеци: край на индивидуалните изолационни клетки за телета.
Този път обаче зад клетката има вече цяла история.
Има 150 000 подписа. Има млади хора, които прекарват часове в клетка, вместо само да публикуват призиви в социалните мрежи. Има фермери, които вече са преминали към други системи на отглеждане. Има научно становище на европейския орган за безопасност на храните. Има европейска гражданска инициатива, която поставя индивидуалните клетки за телета сред практиките, които трябва да бъдат прекратени.
И има един човек, който от месеци превръща всичко това в постоянна обществена тема – Стефан Димитров.
150 000 подписа не могат да бъдат прибрани в чекмедже
На 17 юни „Невидими животни“ внесе в Народното събрание петиция, подкрепена от над 150 000 български граждани. Заради огромния обем подписите бяха транспортирани с мотокар.
Зад тази на пръв поглед необичайна картина стоеше сериозно послание – гражданската подкрепа за промяна вече не беше само онлайн число. Тя беше физически пред парламента.
Това не е първата кампания на организацията.
Още през май доброволци влязоха в символични клетки пред Народното събрание, за да покажат на депутатите как изглежда пространството, в което едно новородено теле може да прекара първите седмици от живота си.
След това дойде петицията.
А сега – две седмици в клетка.
Когато човек доброволно влиза там, където животното няма избор 
Тъкмо това прави сегашната акция толкова силна. Човекът може да влезе в клетката доброволно. Телето – не. Доброволецът знае, че след 12 часа ще излезе. Знае, че ще се прибере. Ще седне на масата, ще се разходи, ще поговори с близките си, ще отвори вратата и ще продължи живота си.
За телето подобен избор няма.
Именно върху тази разлика е построена акцията на „Невидими животни“. Това не е опит човек да се представи за теле. Това е опит за кратко да се усети какво означава ограничението на пространството, когато то не е избор, а ежедневие.
„И в студ, и в мрак ще бъдем тук“, заявява Стефан Димитров при началото на акцията. Посланието му е, че въпросът вече не може да бъде оставен невидим.
Какво казва науката
Спорът за клетките отдавна не е само емоционален.
Европейският орган за безопасност на храните публикува през 2023 г. научно становище за благосъстоянието на телетата. В него се препоръчва телетата да се отглеждат в малки групи, като индивидуалното отглеждане се избягва. Посочени са групи от две до седем животни със сходна възраст, достатъчно пространство и подходяща постеля.
ЕФСА не казва, че всяко групово отглеждане автоматично е добро. То също трябва да бъде организирано правилно. Размерът на групата, пространството, храненето, хигиената, вентилацията и управлението на животните остават решаващи.
Законът изостава от науката
Действащото европейско законодателство забранява телето да бъде държано в ограничена индивидуална клетка след осмата седмица. Преди тази възраст индивидуалното отглеждане при определени условия все още е разрешено.
Точно тук се намира големият спор. Законът определя минимален стандарт. Науката вече поставя въпроса дали този минимален стандарт е достатъчен.
А общественият натиск настоява границата да бъде преместена.
Още през 2021 г. Европейската комисия даде положителен отговор на европейската гражданска инициатива „Край на ерата на клетките“, подкрепена с 1,4 милиона подписа в Европейския съюз. Сред исканията е и постепенното премахване на индивидуалните клетки за телета.
Така българската кампания не е изолиран протест. Тя е част от много по-голям европейски разговор за това как трябва да изглежда животновъдството през XXI век.
А какво ще струва това на фермера?
Тук разговорът става особено важен за българските животновъди. Защото промяната не може да бъде направена само с лозунги.
Трябват обори. Трябва организация. Трябва инвестиция. Трябва да се мисли за здравето на телетата и за труда на фермера.
И точно затова социално-икономическият анализ на Института по аграрна икономика е важен.
Според публикуваните от института изводи постепенното отпадане на клетъчното отглеждане не се очаква да доведе до сериозни неблагоприятни икономически ефекти за сектора. Анализът допуска и положителни резултати, включително по отношение на необходимата работна ръка.
От „Невидими животни“ посочват, че необходимите инвестиции за премахването на клетките биха били около 0,08% от изплатените през 2025 г. субсидии на земеделските производители.
Това променя разговора. Въпросът вече не е просто „може ли“. Въпросът е как да бъде направен преходът така, че фермерът да не бъде оставен сам.
Има и български ферми, които вече са го направили
Това е може би най-силният аргумент срещу твърдението, че премахването на клетките е невъзможно.
Според „Невидими животни“ редица български фермери вече са премахнали клетките и използват групови системи. Организацията твърди, че опитът на тези стопанства показва добри резултати и че преходът може да бъде направен с правилна организация. Подобна позиция е отразена и от БТА, която съобщава за подкрепа от браншови и развъдни организации и за положителен опит на ферми, преминали към други системи.
Това е важна част от историята.
Защото бъдещето на животновъдството няма да бъде построено само с протести. То ще бъде построено и във фермите. Там, където фермерът всяка сутрин влиза в обора и трябва да превърне една идея в работеща система.
Стефан Димитров избра трудния път
В центъра на тази кампания стои Стефан Димитров – председателят на „Невидими животни“.
Той не говори само за забрана. Организацията провежда семинари, обучения и популяризира примери на фермери, които вече отглеждат телета без клетки.
Това е съществена разлика.
Една кауза може да каже „спрете“.
По-трудната задача е да каже и „ето как може да стане“.
Димитров настоява именно за това – промяната да бъде постепенна, подкрепена и свързана с модернизирането на българското животновъдство.
Той не крие и разочарованието си от липсата на внесен законопроект, въпреки заявената политическа подкрепа. Според данни, цитирани от организацията, 46 народни представители са заявили готовност да работят за законодателно решение и механизъм за подпомагане на прехода към отглеждане без клетки.
Младите хора не чакат някой друг да свърши работата
Може би това е най-важното в цялата история. Около 200 души са готови да дадат времето си, да стоят в клетка на смени, да бъдат на студено и тъмно, да разговарят с хората, да обясняват защо са там.
Това са млади хора, които биха могли да прекарат тези часове по всякакъв друг начин.
Вместо това са избрали клетката.
За да напомнят за едно животно, което няма възможност да говори за себе си.
В този смисъл името „Невидими животни“ се оказва особено точно. Телето във фермата често остава извън погледа на обществото. Купувачът вижда млякото. Вижда сиренето. Вижда месото. Не вижда първите седмици от живота на животното, нито начина, по който то е отглеждано.
Тези млади хора се опитват да направят невидимото – видимо.
И вече са успели поне в едно – темата за телетата в клетка е влязла в Народното 
събрание.
Влязла е с хора.
Влязла е с 150 000 подписа.
Влязла е и с мотокар.
А сега стои пред парламента всеки ден.
В клетка.
Следващата крачка е на държавата
Историята обаче няма да приключи с края на двуседмичната акция.
Защото 150 000 подписа не са закон.
Научното становище не е закон.
Протестът не е закон.
Фермерите, които вече са премахнали клетките, не могат сами да променят правилата за целия сектор.
Следващата крачка е институционална – да се намери работещ механизъм за преход, да се чуят фермерите, да се определят разумни срокове и да се осигури необходимата подкрепа.
И точно тук каузата на Стефан Димитров и „Невидими животни“ излиза извън рамките на една протестна акция.
Тя поставя въпрос за посоката на българското животновъдство.
Дали ще продължим да приемаме минималния стандарт като крайна цел.
Или ще започнем да го разглеждаме като отправна точка към по-модерно, по-ефективно и по-хуманно животновъдство.
Докато този въпрос не получи отговор, клетката пред парламента ще остане.
А в нея ще продължават да влизат хора, които могат да излязат.
За разлика от телето.
Таня Димитрова
п.п – не съм в роднинска връзка с председателя на сдружението
