Широко използвани кръстоски в месодайното говедовъдство

При производството на говеждо месо винаги се търси по–бързо отглеждане на телета, за да се постигне ранно задоволително тегло за клане. Кръстосването на месодайни породи говеда реализира отглеждането на телета до по–високо живо тегло, като се дава възможност за прилагане на ефекта от хетерозис. Потенциална полза от кръстосването, която често се пренебрегва е да се избере правилно втората порода,
базирана на специфични характеристики, които да намалят разходите и да увеличат доходите на фермерите.

Основните познания за хибридни животни в говедовъдството или „ефект на хетерозиса“ са известни в практиката от преди повече от седемдесет години.
Терминът е описание на приблизителна разлика между две различни породи, изразена средно с потомството им. Формите на хетерозис са:

1. Индивидуален хетерозис – показващ ефектите от кръстосването на две породи говеда.
2. Майчин хетерозис – показващ ефектите на кръстосана крава върху собственото и потомство.
Кръстосването в месодайното говедовъдство подобрява ефективността чрез „хетерозис“ и допълва някой признаци на породите. Идентифицират се подходящи системи за кръстосване, лесни за експлоатация.

Терминалното кръстосване (просто двупородно кръстосване) е факт тогава, когато двамата родители произхождат от чистопородни говеда, но от две различни породи. То е сравнително ефективно кръстосване. При него е възможно да се поддържа перфектно съчетание между породите в стадото.

При кръстоските F1, най-очевидната полза е увеличаването на живата маса с 12–14% и печалбата, идваща от намалената консумация на фураж, наличието на хибридна сила и солиден растеж.
Ето някой популярни кръстоски, широко приложени и реализирани в практиката:

Черни кръстоски балди (Black Baldy). Названието се използва в някой райони на Австралия, Нова Зеландия, Тасмания, Индонезия, Уругвай, Обединеното кралство и Ирландия. В САЩ, в много щати, тези кръстоски се наричат кръстоски с добре изразено черно-бяло лице (Black Whiteface). В Канада кръстоските са наречени „Mule“. Получават се чрез системно покриване на Херефордски юници и крави, известна част от масовата популация на стадата с абердин-ангуски бици, за да се получат по-малки, но сравнително жизнеспособни телета и за да се избегне проблемът с дистоцията. Морфологично, тези телета се характеризират с бели петна по лицето, с различно разположение и големина, бял цвят на гердана, корема и част от слабините и космите на опашката. Оцветяването на очите им обикновено е синьо. Черния цвят при говедата е доминиращ, винаги над червения. Генетично детерминирани алели контролират, както бялото, така черното оцветяване на кожата и космената покривка. Женските животни-кръстоски показват изключително добре изразени майчини качества и оставени за майки, раждат и отглеждат жизнени телета с добра маса. Характеризират се с подобряване на дълголетието и плодовитостта им.

През 80 години, в периода 1987–1994 година на миналия век в Експерименталната база Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян и околните стопанства в селата Голяма желязна, Добродан и Дълбок дол са получавани, изследвани, отглеждани и реализирани хибриди Black Baldy под ръководството на научен колектив, начело с проф. дсн Марин Тодоров.

На 15 месеца, тези хибриди показват жива маса от 430–480 кг, а на 18 месеца – жива маса от 650–700 кг. Тази традиция на кръстосване, ограничено продължава и сега в ИПЖЗ, Троян и в някой от месодайните ферми в страната ни.

Таблица 1. Ефект от хетерозис при кръстоски F1 херефорд х абердин ангус

Супер черни кръстоски балди (Super Black Baldy).
Получават се и са актуални в САЩ, Бразилия, Австралия, Ирландия, Обединеното кралство и други страни. Тези кръстоски са по-едри и с по-добре изразени месни форми, съчетаващи прослоена мраморираност и крехкост на месото с по-високо живо тегло. Получават се при системно кръстосване на част от юниците и кравите от популацията на породите месодаен симентал или брахман с абердин–ангуски бици. Морфологично, получените кръстоски са едри животни с черен блестящ цвят на космената покривка, с добре изразени месодайни форми и със специфично, бяло, овално лице, покриващо латералната лицева част на главата от тилния гребен до носното огледало. Възможни варианти още са раирано или пламтящо, слънчево лице.

Кръстоските херефорд х червен ангус, F1, се прилагат често и се радват на голям успех от фермерите в САЩ, Обединеното кралство, Австралия, Нова Зеландия, Тасмания, а в последно време и в Румъния. Тези кръстоски се продават добре, на всеки етап от развитието си. Морфологично получените животни са с бяла глава и характерни червени и бели петна с различни нюанси. Манифестират се с висока скорост на растежи и получаване на тежки кланични трупове.

Постигната живата маса на 6 месеца е 190–200 кг, на 12 месеца 420–430 кг, на 15 месеца 500–520 кг, на 18 месеца 550 –600 кг.

Други кръстоски са херефорд х симентал (месодаен), F1, се отглеждат в щатите Тексас, Далас, Калифорния, Джоржия, Онтарио и др. Морфологично, получените мелези са с жълто-червени и бели петна на космената покривка. Лицевата част на главата е бяла. Кръстоските са с изразени месодайни форми, подходящи за клане. Наблюдават се висока скорост на растеж и получаване на тежки кланични трупове.

Постигнатата жива маса на 6 месеца е 214–217 кг, на 12 месеца 430–450 кг, на 15 месеца 515–550 кг, на 18  месеца 590–610 кг.
***

Ускореното развитие на специализирано месодайно говедовъдство, няма алтернатива и трябва да се разглежда, като проблем от държавно значение. Кръстосването е утвърден метод за разплод, които се използва отдавна в говедовъдството за повишаване на производителността.

Простите планирани системи за кръстосване, използващи породи говеда, които се допълват генопино и фенотипно, намаляват разходите за отглеждане на месодайни животни. Те могат да увеличат продуктивността на фермата чрез подобряване на храненето, дълголетието и плодовитостта. Ползите, реализирани от кръстосването, трябва да бъдат умело съпоставяни, спрямо възможността да бъде постигнат неблагоприятен резултат.

Николай Марков, Мирослав Христов,
Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян

Сп. „Животновъдство“ – 53/2022 г