Шоричът – румънският зимен цар на масата, втори след мамалигата
Шоричът е сред онези румънски вкусотии, които местните почитат почти ритуално. Зимата в Румъния просто не започва, ако на масата не се появи тази на пръв поглед скромна, а за тях – безценна хрупкава кожа. Няма печено ребро, няма агне в трап – тук говорим за свинска кожа, прецизно ощавена, излъскана до блясък, после нарязана тънко като юфка, попарена във вряла вода и поднесена така, че прилича на нашите макарони, само че много по-деликатни на вид.
Преди години бяхме на тържество в Букурещ. Първото блюдо, което ни донесоха, беше истинска саламена феерия: в центъра – шепа шорич, около него красиво подредени луканки, филе, бекончета, и още какви ли не чудеса от най-хубавото прасешко. След половин час поглеждам – в нашите чинии кожичките си стоят като „забравени“, а всичко друго е изядено. В чиниите на румънците – обратното. Мезетата не са им интересни, но шоричът вече е изчезнал без следа.
Срещу нас седеше ветеринарният лекар на Гюргево. След дълго въртене и поглеждане, човекът не издържа и предложи:
„Хайде да разменим – на вас саламчетата, на мен шорича.“
Ако това не е любов към традицията, здраве му кажи.
Коледните базари – мястото, където шоричът си има своя сцена
В Румъния зимният сезон започва с коледните базари – ароматни, шумни, пъстри, пълни с музика, печено, греяно вино и опашки пред щандовете. И точно там шоричът всяка година влиза в ролята си на „звезда“.
На тазгодишния панаир в столицата обаче хората останаха с широко отворени очи. За 100 грама шорич са поискани около 3 евро, което прави 30 евро за килограм. Това е значително повече от цените на пазарите, където килограм свинска кожа („мишки“) върви обикновено между 12 и 16 евро.
Но, както казват румънците:
„Когато ти се прихапе, не спориш. На панаира плащаш и си щастлив.“
Един деликатес – две култури
Докато за нас кожичките са по-скоро страничен продукт, там те са истинско угощение. При тях шоричът е национален символ, вкус на зима, на семейство, на традиция. И да – може да струва 30 евро килото на панаира, но за румънеца това е празнична радост, която не се пропуска.
Таня Димитрова
