С риск много „търговци“ да се почувстват засегнати, темата за анонимната продажба на месо вече не може да бъде подминавана с мълчание. Защото това, което години наред се представя като „домашно производство“, все по-често прилича на добре подреден пазар без произход, без контрол и без отговорност. На сергиите и в интернет се продават месни продукти, за които купувачът знае само едно – че му се предлага история, но не и доказан произход.
Домашното месо без произход: пазарът, в който никой не носи отговорност
В много населени места у нас има дни, в които традиционният пазар започва още рано сутринта. Паркинги и площади се превръщат в търговски зони, а редом до зеленчуците и сезонната продукция се подреждат месни изделия – луканки, суджуци, сланина, пача, създърма, пушени меса и кайма.
Продават се направо от бусове и комбита. Няма щандове, няма обозначения, няма видима информация за произход.
Купувачът чува само няколко думи: „домашно месо“, „по стара рецепта“, „истинско като едно време“.
За мнозина това е достатъчно. Но точно тук започва и големият въпрос – какво всъщност стои зад тази дума „домашно“.
Тази търговия отдавна не е единична практика, а добре установен паралелен пазар. В голяма част от случаите храните се предлагат без етикет, без дата на производство, без име на производител и без документ за продажба. Същият модел вече масово присъства и в интернет – в социални мрежи и специализирани сайтове, където се рекламират месни продукти със снимки и обещание за „автентичен вкус“.
В социалните мрежи действат десетки групи, в които такива храни се продават анонимно. Поръчката става лесно, доставката е бърза, но следа за произход почти липсва.
При приблизителен анализ на този сектор става ясно, че не става дума за малки количества. Годишно през този неформален канал до потребителите достигат над един милион килограма месни продукти, а оборотът се оценява на около двадесет милиона евро.
Това вече не е домашно производство в тесния смисъл на думата. Това е сериозен пазар.
И точно тук възниква основният въпрос – откъде идва това количество месо.
На фона на постоянно намаляващия брой ферми и животни в страната, официалното производство не дава логично обяснение за такъв обем суровина.
Съмненията от години са насочени към нелегален внос на животни и месо, последван от нерегламентирана преработка в помещения, които нямат нищо общо с изискванията за безопасност.
Гаражи, мазета, стари обори и временни помещения често се използват за обработка на месо. При много от тези случаи липсва контрол върху температурата, липсва проследимост, а водата понякога е от кладенец.
Подправките и пушекът прикриват много, но не могат да заменят ветеринарния контрол.
Случаите около нелегалните кланици в района на Ихтиман показаха, че такава дейност не е слух, а реалност. В професионалните среди отдавна се знае, че това не е единствената точка в страната, където подобна практика съществува.
Проблемът е, че когато незаконното клане и преработка останат извън контрол, рискът не се ограничава само до нелоялна конкуренция.
Той влиза директно в хранителната верига.
Как заразите следват същия път
Именно по този начин най-лесно се движат и заразните заболявания.
Когато животни се преместват без документи, без ветеринарни прегледи и без проследяване, всяка болест може да премине границата незабелязано. При заболявания като Шарка по овцете това е особено опасно.
Още преди заболяването да бъде установено в България, огнища вече имаше в Румъния и Гърция. Лабораторните данни показаха, че вирусният вариант, открит у нас, съвпада с този, установен в Румъния. Това означава едно – заразата не идва сама. Тя следва движението на животни, месо и продукти без контрол. И когато този поток остане скрит, болестта стига до стадата много преди институциите да успеят да реагират.
Проблемът отдавна не се изчерпва само с нелоялна търговия или укриване на приходи. Става дума за значителен обем месни продукти, които достигат до пазара извън официалната система за контрол. При липса на етикет, произход и проследимост, потребителят няма как да знае при какви условия е произведена храната и дали отговаря на санитарните изисквания.
Това поставя в неравностойно положение регистрираните производители, които спазват правилата, инвестират в хигиена, ветеринарен контрол и документиране на всяка стъпка от производството. Паралелно с това се разширява сектор, който работи извън контрола на институциите и използва доверието в понятието „домашно производство“ като основен аргумент за продажба.
Особената опасност идва от това, че по същите канали, по които се движи месото без произход, могат да се разпространяват и заразни заболявания. При нерегламентирано придвижване на животни и месо липсва възможност за ранно откриване на риск и за бърза реакция.
Случаите със заболявания по дребните преживни животни през последните месеци показаха колко лесно един проблем може да премине от отделен район към цял сектор. Когато няма проследимост, всяко закъснение в контрола увеличава последствията – първо за животновъдите, след това за пазара и накрая за потребителите.
Докато институциите не поемат активна роля, нелегалният пазар ще процъфтява. Необходим е ясен анализ, проверки и прозрачност, за да се гарантира, че „домашното“ наистина е безопасно.
Говедовъд
