В европейския земеделски сектор назрява нов сблъсък, който все още не е напълно осветен в публичния дебат. Става дума за механизма за въглеродно гранично регулиране, известен като CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism), който постепенно започва да променя ценовата картина при ключови земеделски входове, най-вече минералните торове.
Докато политическите институции в Европейския съюз представят инструмента като стъпка към по-справедлива климатична конкуренция между европейските и външните производители, фермерските организации предупреждават за нещо съвсем различно: реално и значително увеличение на производствените разходи в земеделието.
Торовете като скритата входна точка към земеделието
Основният проблем не идва от директно облагане на фермерите, а от начина, по който CBAM засяга пазара на азотни торове. Около 30% от тези торове в Европейския съюз са вносни, което означава, че новият механизъм автоматично променя ценовото ниво на значителна част от пазара.
Според първоначални оценки на организации като Копа и Коджека, още през 2026 година може да се очаква средно увеличение на цените на торовете с около 15%. Това не е еднократен ефект, а началото на постепенно нарастване, което по план ще се развива до 2034 година.
Защо фермерите твърдят, че сметката е много по-голяма
Фермерските организации изчисляват, че преките разходи за сектора могат да достигнат около 12 милиарда евро за период от седем години. Но по-важният спор идва от т.нар. индиректен ефект.
Той се базира на предположението, че европейските производители на торове няма да запазят старите цени, а ще ги „изравнят“ с новото ниво на вносните продукти. Това означава, че поскъпването няма да засегне само импортната част, а целия пазар.
В този сценарий общата тежест за фермерите може да достигне до около 39 милиарда евро за седем години, което се равнява приблизително на десет процента от бюджета на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз за същия период.
Структурният проблем: разходи срещу глобални цени
В основата на напрежението стои класически дисбаланс. От една страна разходите за производство в Европа се увеличават заради климатични политики и регулации. От друга страна, цените на земеделската продукция се формират на световните пазари и не се влияят пряко от вътрешните разходи на европейските фермери.
Това създава ефект, който браншът описва като „ножица“: разходите растат вътрешно, а приходите остават глобално фиксирани.
Защо темата остава на заден план
Липсата на широк обществен дебат за реалната цена на CBAM върху земеделието има няколко причини.
Първо, механизмът е създаден като индустриален климатичен инструмент и официално не е насочен към земеделието. Второ, ефектът върху фермерите е индиректен и трудно се измерва в една единствена цифра. Трето, различните модели за изчисление дават различни резултати според допусканията за цената на въглерода и поведението на пазара.
Това оставя поле за политическо тълкуване, но не и за ясна и единна сметка.
Напрежението, което тепърва ще расте
Секторът предупреждава, че ако не се направи корекция или компенсаторен механизъм, натискът върху фермерите ще се засилва с всяка следваща стъпка от въвеждането на CBAM.
В същото време Европейската комисия залага на постепенност и адаптация на пазара, което означава, че реалният ефект ще се разгръща бавно, но устойчиво във времето.
Точно това прави ситуацията трудна за управление: няма рязък шок, а постоянно натрупване на разходи, което променя конкурентоспособността на европейското земеделие в дълбочина.
Заключение
CBAM е замислен като инструмент за климатична справедливост в търговията, но в земеделието той започва да изглежда като нов слой разход, който се наслагва върху вече натиснат сектор.
Истинският въпрос вече не е дали механизмът работи по принцип, а кой реално плаща цената му в края на веригата.
