Месото не е просто стока. То е храна, сигурност и стабилност.
А когато производството му се оскъпява в тишина, проблемът не е високата цена – проблемът е, че утре може да няма кой да го произвежда.
В последните години разговорът за месото почти винаги започва и свършва с цената на щанда.
Скъпо ли е? Защо поскъпва? Кой печели?
Анализът обикновено се прави от гледна точка на потребителя – и почти никога от тази на производителя. – А именно там е истинският проблем.
Много малко се говори за реалната цена на производството на месо, преди то изобщо да стигне до магазина.
– За цените на фуражите, енергията, труда, ветеринарните услуги. За непрекъснато нарастващите изисквания, регулации и „стандарти“, които вдигат себестойността на животинските протеини, но рядко се отразяват адекватно в изкупните цени.
Животновъдството в България и ЕС е сред най-регулираните сектори. Днешният производител е длъжен да спазва едновременно:
– все по-строги изисквания за биосигурност;
– пълна проследимост и постоянна документация;
– екологични регулации за вода, тор, отпадъци и емисии;
– стандарти за хуманно отношение към животните, често налагани от пазара, а не ясно разписани в закона;
Всичко това струва пари. Реални, постоянни и нарастващи разходи, които в повечето случаи не се поемат от веригата, а се „поглъщат“ от производителя.
Нека сме конкретни.
Новите европейски изисквания за условията на отглеждане, сградния фонд, торохранилищата, площите на животно и оборудването изискват сериозни инвестиции. За много малки и средни ферми това означава десетки хиляди евро допълнителни разходи – без гаранция, че изкупната цена на месото ще се повиши.
Резултатът е ясен и вече видим:
малките и средни животновъди излизат от системата. Производството се концентрира в малък брой големи играчи, а секторът губи устойчивост.
Производството на месо става все по-скъпо и все по-малко рентабилно, но последствията не се виждат веднага.
Те обаче са сериозни и дългосрочни:
1. България става все по-зависима от внос на месо и животински продукти.
2. Губи се продоволствен суверенитет.
3. Увеличава се уязвимостта при здравни кризи, търговски войни или геополитически сътресения.
4. Социалното напрежение расте, когато основни протеини станат недостъпни за част от обществото.
Месото не е просто стока. То е храна, сигурност и стабилност.
А когато производството му се оскъпява в тишина, проблемът не е високата цена – проблемът е, че утре може да няма кой да го произвежда.
