Обикновено когато стане дума за създаване на работна група в някое министерство, всички се усмихват и си казват – пак нагласена работа. Този път обаче не е така.
Инж. Яне Янев, изпрати своите забележки, виждания и предложения по обсъжданите въпроси, относно пасищата, пашуването, биоразнообразието, и регулирането на водния цикъл и др.
Това становище е изпратено до МЗХ, МОСВ и до членовете на работната група.
Сега вече и до всички фермери.
СТАНОВИЩЕ
от
инж. агроном Яне Янев
адрес: гр. Сандански, ул. „Св. Св. Козма и Дамян“ 56
GSM 0888543754, e-mail: [email protected]
Относно: Дейността на създадената със Заповед No РД 09-1036 от 01.10.2024 г. на министъра на земеделието и храните Междуведомствена работна група.
Уважаеми колеги,
Очевидно е, че предложението на МОСВ за преформулиране на задачите на междуведомствената работна група представлява бюрократична маневра, насочена към отклоняване на дискусията в посока, в която ще бъде трудно и продължително да се постигне резултат. Това разширяване на рамките и включването на нови теми само ще затрудни процеса и ще забави напредъка.
Темата на групата трябва да остане фокусирана върху пашуването в националните паркове. Причината е, че пашуването на висока надморска височина е уникален и незаменим процес, който предоставя множество ползи за екосистемата и не може да бъде заместен с други методи на управление.
Бих искал само в резюме да припомня ключовите ползи от пашуването в тези територии:
- Поддържане на естествения растителен баланс
Пашуването на голяма надморска височина подпомага баланса на растителността, като предотвратява разпространението на инвазивни и агресивни видове. Това позволява на редките и по-слаби видове растения да процъфтяват, което поддържа биологичното разнообразие.
- Предотвратяване на навлизане на горски видове
Без пашуването тревните площи на височина са застрашени от нашествието на храсти и горски видове, които заменят тревната покривка. Контролът, осигурен от пашуването, съхранява откритите пространства, които са ценни за редица диви видове.
- Адаптация на животните към специфичните условия на терена
Животните в районите по Струмското поречие от векове наред са развили специфичен поведенчески инстинкт, който им помага да оцеляват в условията на дълги летни засушавания и високи температури. Тази миграция към по-високите части на Пирин е не просто временна адаптация, а утвърден от векове начин на оцеляване, предаван като инстинкт от поколение на поколение.
Когато през летните горещини липсва свежа трева и вода в ниските части, животните инстинктивно търсят убежище в по-прохладните и обилни на растителност алпийски пасища. Там намират богата на хранителни вещества растителност, която им помага да поддържат добро състояние и енергиен баланс, особено в сезоните на засушаване.
Тази миграция към планините е важна не само за оцеляването на самите животни, но и за поддържането на екологичното равновесие в алпийските части на Пирин. През вековете този процес е помогнал за регулиране на растителността, обогатяване на почвата и съхраняване на биоразнообразието, което прави високопланинските пасища незаменима част от устойчивото развитие на тези уникални екосистеми.
- Подпомагане на биоразнообразието
Пашуването създава разнообразие в растителната покривка, което осигурява хабитати за различни видове птици, насекоми и дребни бозайници. То стимулира биоразнообразието, характерно за високите територии и е важен елемент от устойчивостта на екосистемата.
- Обогатяване на почвата с органични вещества
Животните, чрез своите естествени процеси, обогатяват почвата с органична материя. Това подобрява качеството й и насърчава здравословния растеж на растителността, особено на места с ограничени почвени ресурси.
- Регулиране на водния и хранителния цикъл
Пашуването влияе върху динамиката на водния и хранителния цикъл в екосистемата, като осигурява равновесие и устойчивост в природната среда.
Сравнението с практиките в други европейски страни, като Австрия, Швейцария и Франция, показва, че пашуването на висока надморска височина е ценен ресурс, използван за поддържане на биоразнообразието и екологичното равновесие. В тези държави пашуването е част от цялостна политика за устойчиво развитие, където то е активно стимулирано чрез субсидии и инфраструктурни подобрения. Това води до по-добро управление на алпийските пасища и поддържане на откритите пространства, важни за много видове растения и животни.
В България, макар природните паркове като Пирин, Рила и Среден Балкан също да поддържат пашуването като природен процес, съществуват ограничени възможности за подкрепа на фермерите и интегриране на този процес в националната политика за управление на природните ресурси. Въведените в европейските държави модели на управление и стимулиране на високопланинското животновъдство показват, че със съответната подкрепа и политика, България може да подобри условията за пашуване в националните си паркове и да реализира ползите от него както за природата, така и за местните общности.
С оглед на гореизложеното бих искал да насърча Междуведомствената работна група да се съсредоточи върху конкретни и приложими решения, които ще направят заседанията по-ефективни и насочени към реални резултати в подкрепа на устойчивото пашуване в националните паркове.
С уважение: Яне Янев
| адрес: гр. Сандански, | GSM 0888543754, |
| ул. „Св. Св. Козма и Дамян“ 56 | e-mail: [email protected] |
