Оптималните условия за сухостойните крави са залог за отглеждането на здрави телета. Доброто развитие на телета започва с добре проведен сухостоен период и управление на кравите. В края на краищата това е основа за осигуряване на качествени и в необходимите количества коластра.
Една крава, която е имала добре проведен сух период, дава при първото доене след отелване пет – шест литра коластра. Балансът на катионните и аниони играе основна роля по отношение качеството и количеството на коластрата.
Съотношението на катиони и аниони във фуража определя катионния – анионен баланс. Катионният -анионен баланс има подкисляващ или буфериращ ефект в кръвта. Ако катионният анионен баланс е твърде нисък, кравата дава твърде малко коластра и започва да отслабва по време на лактация. Ако баланс е твърде висок, производството на коластра е твърде голямо и има по-голям шанс за здравословни проблеми, като млечни заболяване. Високото производство на коластра означава по-ниска концентрация на антитела или имуноглобулини и следователно по-ниско качество на коластрата за телето.
Хранене в последния период на бременността
Храненето и минералните ресурси през последния месец на бременността са важни за успешното отглеждане на млади животни. В тази фаза кравата се нуждае от допълнителни витамини и минерали за растежа на телето, образуването на коластра и собствената поддръжка. Недостигът например на витамин Е и селен се изразяват в мускулна дистрофия или слаби телета.
При нас се случва точно обратното. Независимо,че има доста добавки за фуражите именно за този период, употребата им от фермерите е минимална – това са животни от които няма продукция, казват те.
Растителна оптимизация
Вниманието през сухостойният период трябва да се съсредоточи върху дажбата и добрият и прием от кравата. Вкусната и прясна храна е от съществено значение за това. Дажбата не трябва да е твърде богата на енергия и протеини. Стандартът на много от предлаганите фуражи за тази категория животни е със съдържание от 12-13% суров протеин. Ако суровото съдържание на протеини е твърде високо (> 14%), производството на коластра става прекалено високо след отелване.
Видът на протеина също е много важен. Съотношението между бърз и бавно ферментиращ протеин също е много важно. Това оказва влияние върху качеството на коластрата. Оптимизирайте храненето на сухостойните крави редовно с вашия специалист и проверете дали вашите сухи крави всъщност ядат това, което трябва да ядат.
Ако всичко се направи добре през този период това води до висококачествена коластра, жизнени телета и гладко стартиране към следващите възрастови групи.
материала е взет от холандските напътствия за фермерите
Както винаги в западните публикации се казва какво трябва да стане, но не и как трябва да се направи. Основните правила са:
1. Разделяне на сухостойния период на 2 части:
– ранен сухостой – 40 дни
– късен сухостой – 20 дни
2. Относно катионо-анионовоия баланс – през целия сухостоен период не се дават допълнителни минерални добавки, а от дажбата се изключва и солта (натриев хлорид). Катионо-анионовиня баланс има най-голямо значение за усвояване на калция по време на лактацията и нарушаването му по време на сухостоя е причина за възникване на млечна треска веднага след отелването. Dieatry Cation Anion Difference (DCAD) се измерва в милиеквиваленти единици (meq) на 100 гр фураж и отчита киселинно-основният баланс. Нормалните стойности са от -1 до -6 meq/100 g. Във формулата участват Натрий и Калий от една страна и Хлор със Сяра от друга. Фосфор, Калций и Магнезий имат по-слабо влияние върху резултата от този баланс.
3. Витамини и селен – препоръчително е вкарването им инжективно – в деня на пресушаването А,D3,E+селен и още една инжекция в деня на преминаването от ранен в късен сухостой.
4. Протеините през целия сухостоен период трябва да се поддържат ниски – около 13% суров протеин от сухото вещество. Високият протеин води до бързо нарастване на приплода и трудни раждания
5. Енергията през ранния сухостой трябва да е ниска, т.е. не се дава концентриран фураж (зърно), за да не затлъстее кравата и отелването да е трудно.
6. Енергията през късния сухостой се увеличава до 50% от концентрирарания фураж (зърно), който ще се храни след отелването, за да се стимулира отново микрофлората на търбуха и да го подготвим за високоенергийната дажба по време на лактацията.
7. Желателно е кравите да имат свободен достъп до ливадно сено през целия сухостоен период. Тази мярка предпазва търбуха от свиване под натиска на бързо растящия приплод. Ако търбухът се свие по-време на сухостоя, апетитът след отелването е намален, което води до силно отслабване на животните, затлъстяване на черния дроб поради голямото количество мазнини, който той преработва от резервите на тялото, кетоза и други метаболитни заболявания. Всичко това води до силно отрицателен енергиен баланс, рязко отслабване на животните, отслабване на имунната система, мастити и метрити, проблеми с репродукцията, а не рядко и летален изход.
8. За да има високо съдържание на антитела в коластрата, всички ваксинации, свързани със здравето на телето, се правят през първата половина на сухостоя. Препоръчителни ваксинации са за инфекциозен ринотрахеит, мукозна болест, рота-корона вирус и парагрип. Коластрата от първотелките не се използва за първото поене на телетата, защото в нея има само около 70% от количеството необходими антитела. При възможност е желателно смесването на коластрата от няколко здрави крави на 1-ва и 2-ра лактация за да се компенсира недостига на едни или други антитела при индивидуалните крави. Поддържането на банка със замразена коластра гарантира наличието на качествена коластра по всяко време.
Един съвет и от мен: намалете приема на силаж до 5-10кг. дневно,дори може да го изключите от дажбата,но задължително давайте по 4-5кг.концентриран фураж и сено на воля!
Тодор Арбов – точен и изчерпателен, както винаги! Странно ми е как да се променили стандартите – сега добра микрофлора е тази, която усвоява зърно. Моите месодайни говеда, ако им осигуря неограничен достъп до сено, за три месеца биха заприличали на прасета, без никакво зърно.
Павлине, става въпрос за крави с 35-40 литра мляко на ден. Само със сено няма как да стане. В микрофлората на търбуха участват около 2,200 вида микроорганизми и за промяната на съотношението между различните групи са необходими около 20 дни.
Ставаше въпрос за сухостоен период, млечността не би трябвало да е водещ фактор. Храненето от най-ранна възраст и стимулирането точно на преработката на зърно ги прави неефективни за грубия фураж.
Павлине, млечността и здравето на кравите до голяма степен зависи от правилната подготовка на търбуха през сухостойния период и особено през последните 3 седмици от бременността. Принципите на хранене в млекодайното и месодайното са съвършенно различни. Що се отнася до правилното развитие на търбуха в най-ранна възраст (епигенетика), генетично заложените папиломи се развиват най-вече подвлиянието на пропионовата киселна, която се полуава от ферментацията на скорбялата, съдържаща се в зърното. В България все още никой не се занимава с ефективното усвояване на грубите фуражи, а развитието на папиломите в търбуха, за което имаме строго ограничено време (първите два месеца от живота на телето) е най-важния фактор за това.
Ще си позволя една поправка.Това, което е генетично заложено в търбуха са папили, а папиломите са тумори.
Благодаря за поправката!