Новият програмен период на Общата селскостопанска политика след 2027 година вече се очертава като един от най-оспорваните в историята на Европейския съюз. Освен дебатите за размера на бюджета, все по-голямо внимание привлича и една конкретна идея – въвеждането на таван на директните плащания за големите земеделски стопанства.
За България тази тема е особено чувствителна. Страната ни е сред държавите с висока концентрация на земеделска земя в големи стопанства, което означава, че евентуална промяна в правилата може да засегне значителна част от настоящите получатели на европейски субсидии.
Какво предлага Европейската комисия
В рамките на обсъжданията за следващата Обща селскостопанска политика Европейската комисия предлага директните плащания за едно стопанство да бъдат ограничени с таван от 100 000 евро.
Идеята не е нова, но сега тя отново излиза на преден план като част от по-широката реформа на европейското земеделие.
Според привържениците на предложението така ще се постигне по-справедливо разпределение на средствата. Вместо значителна част от бюджета да отива към ограничен брой големи стопанства, освободеният ресурс може да бъде насочен към малките и средните производители, които често работят с по-ограничени финансови възможности.
Какво означава това за България
Според първоначални експертни оценки, цитирани в българския аграрен сектор, при въвеждането на подобен таван за България би могъл да се освободи ресурс в диапазона между 50 и 200 милиона евро годишно. Окончателният ефект обаче ще зависи от окончателните правила и начина, по който ще бъде прилаган таванът.
Точната сума обаче все още не може да бъде определена. Тя ще зависи от окончателния вариант на законодателството, начина на изчисляване на тавана, възможните приспадания за разходи за труд и други механизми, които тепърва ще бъдат договаряни между европейските институции.
Именно затова диапазонът остава широк, а окончателните ефекти за отделните стопанства все още не могат да бъдат изчислени с точност.
България вече прилага преразпределително подпомагане
Макар европейският дебат да е насочен към бъдещето, България вече използва инструмент, който има сходна цел.
През тази година по схемата за допълнително преразпределително подпомагане бяха изплатени над 79 милиона евро на повече от 42 000 земеделски стопани.
Смисълът на тази схема е част от бюджета да бъде насочван към първите хектари на всяко стопанство. Така малките и средните ферми получават по-високо подпомагане на единица площ в сравнение с големите земеделски предприятия.
На практика това вече представлява форма на преразпределение на средствата, макар и без въвеждането на абсолютен таван на плащанията.
Големите стопанства предупреждават за рискове
Част от представителите на големите земеделски стопанства предупреждават, че подобна мярка може да има и нежелани последици.
Според тях именно големите стопанства осигуряват значителна част от производството на зърно, маслодайни култури, суровини за хранителната промишленост и износ.
Те подчертават още, че обработват десетки хиляди хектари земя, инвестират сериозни средства в техника, напояване, складове и модерни технологии, както и че осигуряват заетост в много селски райони.
От тази гледна точка намаляването на подпомагането според тях би могло да ограничи възможностите за нови инвестиции и развитие.
Малките фермери виждат шанс за по-справедливо разпределение
От другата страна на спора стоят малките и средните стопанства.
Техни представители от години настояват европейските средства да бъдат разпределяни по-равномерно, тъй като сегашната система, основана основно на площта, естествено насочва по-голямата част от бюджета към най-големите земеделски производители.
Според тях евентуалният таван може да освободи ресурс, който да достигне до повече активни фермери и да подпомогне развитието на семейните стопанства.
Решението още не е взето
Важно е да се подчертае, че към момента таванът от 100 000 евро не е окончателно приет.
Предстоят продължителни преговори между Европейската комисия, Европейския парламент и държавите членки. Именно в този процес ще стане ясно дали предложението ще бъде запазено в сегашния си вид, ще бъде променено или изцяло отпадне.
Следващите месеци ще бъдат решаващи
Предстоящите преговори няма да определят само размера на европейския бюджет за земеделие. Те ще покажат и как ще бъдат разпределяни средствата между различните типове стопанства.
За България това е въпрос с особена тежест. Структурата на земеделието у нас е различна от тази в много други държави членки, а всяка промяна в начина на подпомагане може да има пряко отражение както върху големите земеделски предприятия, така и върху хилядите малки и средни фермери.
Едно вече е сигурно – спорът за тавана на субсидиите тепърва започва и ще бъде сред най-следените теми при изработването на новата Обща селскостопанска политика след 2027 година.
