Рубриката се води от Михаил Михайлов
Всичко в земеделието сякаш тази седмица си дойде на мястото. Нямаше протести, гневни писма или изливане на мляко. Имаше участие на министъра в Съвета на министрите, където нашите предложения бяха добри. В последния ден на седмицата се проведе и заседание на Комитета по наблюдение в работата на който се засегна и подкрепата за младите и новите фермери. Също така в Истанбул вървеше Балканиадата по конен спорт.
КОНЕТЕ няма начин да ги пропусна. През седмицата се състоя Балканиадата по конен спорт в Истанбул. В клас конкур – ипик – до 18 години участваха две наши момчета, близнаците Самуил и Стойко, синове на нашия говедовъд от Карловско – Иван Манавски, член на НСГБ. В най трудния клас – височина на препятствието 130 см Самуил, в спора за първото място с още 45 момчета от Балканите, зае престижното пето място – най-добро класиране на наш състезател в този клас. За съжаление, аванса, който имаше от 10 секунди, не му стигна да покрие наказателните точки от едно съборено препятствие. Интересното е, че кобилата Балада от Български спортен кон бе най-ниската от всички участващи коне. Стойко този път не успя, но се закани, че на следващото състезание ще развее на най-високото стъпало родният флаг.
МЛАДИТЕ ФЕРМЕРИ: по време на заседанието на Комитета по наблюдение на Стратегическия план в петък, един от обсъжданите въпроси, бе как да се помогне на младите и новите фермери до 2027 г за да се върнат на село и да създадат свои ферми.
Много добре звучат и думите на зам.-министър Василева:
-„Предвидените приеми ще спомогнат за подобряване икономическата жизнеспособност на селските райони и за справяне със сериозните предизвикателства, пред които са изправени фермерите през последните години“. Тя допълни, че земеделските стопани очакват приемите по интервенциите от Стратегическият план, защото те ще дадат възможност за откриването на нови и разширяване и модернизиране на съществуващите производствени дейности.
Помощта се вмества в рамките на три основни интервенции за тази цел:
II.Д.1. – Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ с бюджет 90 млн. евро
II.Д.2. – Подпомагане на много малки земеделски стопанства“ с бюджет 30 млн. евро
II.Д.3. – Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ с бюджет 20 млн. евро
Става дума за едно подпомагане от 140 млн лева. За колко стопанства ще стигнат и какъв ще ефекта от това, времето ще покаже. Грубата сметка на коляно показва, че за една семейна ферма с 20 крави трябва да подготвиш поне 1 млн лева. 100 000 лв за кравите, два-три пъти по толкова за трактор, още за инвентар към трактора и фермата. Обор, оборудване, фураж, услуги, земя и дори може милиона да не стигне.
Може би е дошло времето да погледнем другите какво правят за да привлекат младите в земеделието. Скоро поляците имаха дискусия на тема – Как да задържим младите хора в селското стопанство?
Демографията е изключително важен въпрос за бъдещето на млекопроизводството и на цялата млечна индустрия. Отбелязва се, че въпреки неблагоприятните демографски тенденции в селското стопанство, ситуацията в Полша е по-добра от средната за ЕС. В Полша младите фермери са 15% от всички земеделски стопани, а земеделските стопани над 65 години – са 20%. Междувременно в Европейския съюз младите фермери са едва 12%, а фермерите над 65 години са цели 60%.
Младите фермери искат да се развиват, искат да правят стопанства, но трябва да знаят какво ги очаква и какви са условията за работа. Междувременно Европейската комисия въвежда нови регулации, без да оцени тяхното въздействие. Това прави невъзможно по-дългото планиране и затруднява селското стопанство. Механизмите, които подпомагат прогнозирането на бъдещето, трябва да бъдат по-добри.
За да се задържат младите хора в селското стопанство, кооперациите трябва да бъдат засилени. Именно благодарение на кооперациите фермерите могат да увеличат производството и да се развие износът. Също така фермерите трябва да имат визия за това, с което ще се занимават. Младите фермери твърдят, че най-важните проблеми за тях в момента са: скъп достъп до земя, заеми (липса на капитал и обезпечение, без кредитна история), недоговорни аренда на земя, липса на широка образователна оферта и необходимото обучение.
Друг важен проблем е, че селото застарява – липсват достатъчно и добри социални услуги за малки и големи. Високите разходи за селскостопанско производство, високият производствен риск и трудностите при продажбата на продукцията.
Вероятно е необходима подобна дискусия по отношение на включването на младите в земеделието и то с влизане в бъдещето поне 20 години напред. Хем да има приемственост, хем да дойдат млади хора и най важното да има ПРОДУКЦИЯ. Ако продължава така, съвсем скоро ще почувстваме и белтъчната недостатъчност и изхранването.
Сега е момента да се помогне на младите и новите както трябва. В противен случай ще повторим упражненията с червеите, доматите и отново ще станем европейски шампиони по производството на тикви и ще похарчим за тях поредните милиони.
