Близо 9 500 тона фалшиво сирене са продадени у нас за девет месеца
По последни данни МЗХ отчита, че за първите девет месеца на тази година мандрите у нас са пласирали около 9 500 тона имитиращо сирене — продукт с палмова мазнина, маскиран като традиционно. За сравнение: за същия период на миналата година количеството е било около 9 783 тона.
Най-интензивен период за пускане на тези продукти е през юли и август — когато туристическият сезон е на върха си. Според специалисти голяма част от фалшивото сирене отива към хотели с ол инклузив обслужване, както и към пекарни и закусвални, които го влагат в баници, тутманици и други изделия.
Намаляване на производството на истинско сирене
Таблица: Производство на краве и биволско сирене в България (2020 – 2024 г.)
| Година | Сирене от краве мляко (тона) | Сирене от биволско мляко (тона) | Дял от общото производство (%) |
|---|---|---|---|
| 2020 | 74 520 | 272 | 84,5 % |
| 2021 | 75 180 | 260 | 85,0 % |
| 2022 | 76 900 | 245 | 85,8 % |
| 2023 | 79 982 | 225 | 88,7 % |
| 2024 | 83 500 | 210 | 89,8 % |
В същото време производството на истинско сирене — от краве, овче, козе или биволско мляко — показва спад или застой. За периода януари–юни мандрите са произвели около 53 500 тона краве сирене, докато за същия период на миналата година тази цифра е била над 54 100 тона.
При овче, козе и биволско мляко ситуацията също е неблагоприятна: тази година са произведени около 6 800 тона, при 7 220 тона година по-рано.
Добивът на мляко расте, но делът на малките видове остава слаб
Общото количество добито мляко в страната надвишава 543,4 милиона литра, спрямо 533,1 милиона литра година по-рано. При това кравето мляко формира около 98 % от общото производство. За деветте месеца са произведени около 68 100 тона пресни млека и 134 000 тона заквасени млека.
Пазарът на овче и козе сирене — нагледна картина
Таблица: Производство на овче и козе сирене в България (2020 – 2024 г.)
| Година | Сирене от овче мляко (тона) | Сирене от козе мляко (тона) | Дял от общото производство (%) |
|---|---|---|---|
| 2020 | 6 885 | 1 520 | 8,1 % |
| 2021 | 6 742 | 1 476 | 7,9 % |
| 2022 | 6 405 | 1 392 | 7,5 % |
| 2023 | 6 297 | 1 412 | 7,0 % |
| 2024 | 4 970 | 1 307 | 5,5 % |
Данните за 2023 и 2024 година показват, че продукцията на сирене от овче и козе мляко заема малък дял от общото производство. Според МЗХ за 2023 г. сиренето от овче мляко е около 6 297 тона, което е ≈ 6,5 % от общото производство на сирене. Сиренето от козе мляко е около 1 412 тона, около 1,4 %. (2013–2023).
През 2024 г. производството още намалява: сирене от овче мляко – около 4 970 тона (≈ 5,5 % от производството), от козе – около 1 307 тона (≈ 1,4 %).
Това показва тенденция: макар секторът да има потенциал (особено при овце и кози), реалното участие на продукцията им в сиренарството е ниско и намалява.
Какви са причините и последиците
Причини:
- По-високи разходи и по-малко икономии от мащаб при ферми за овце и кози.
- Натиск от имитиращи продукти с палмова мазнина, които се произвеждат по-евтино и се предлагат масово на пазара, особено в хотели, закусвални.
- Консолидация в преработвателния сектор: по-големите преработватели обработват основно краве мляко. Например, в статистиките 2023 г. сочат, че кравето сирене е ~88,7 % от общото производство.
Последици:
Традиционните производители на овче и козе сирене са в риск – пазари се свиват, продукцията намалява.
Потребителите рискуват да получат продукти с ниско съдържание на истинско мляко, да плащат за „сирене“, което не отговаря на вкусовата или качествената традиция.
Загубата на автентичност и доверие в българските млечни продукти е реална. Ако традиционното сирене от овче или козе мляко стане твърде маргинализирано, това ще доведе до загуба на културно-аграрна стойност.
Препоръка към производители и държавни институции
За фермерите, които работят с овце и кози: фокусът върху качество, добавена стойност, сертификация, брандинг като „традиционно“, „био“, „от планински район“.
- За държавата и контролните органи: засилване на инспекциите и санкции срещу имитиращи продукти, ясно етикетиране на сирената — „от краве/овче/козе мляко“ трябва да означава точно това.
За пазара: потребителите трябва да бъдат информирани за разликите — цената често е индикатор, както и произходът, начин на производство и наличието на сертификация.
Заключение
Съчетаването на данните показва следното: въпреки увеличение в добивите на мляко у нас и общо благоприятни макроусловия, секторът на овче и козе сирене остава в затруднено положение. Производството му намалява, пазарът е зает от по-евтини заместители, а традиционните практики на производство се изместват.
Ако България иска да запази своите млечни традиции — овче и козе сирене да останат част от националната храна и култура — е необходимо да се предприемат мерки сега.
