Рубриката се води от Михаил Михайлов
Тема на седмицата. Всъщност ще стане тема на месеца, щото за Модела, който трябва да изградим, трябва да се направи много, но най-напред – да се говори много.
През последните години в млечното ни животновъдство не се случва нищо. Щом не се случва нищо, означава, че стоим на едно място. Когато стоиш на едно място в бизнеса, това означава връщане назад. Точно това се случва. При млечното говедовъдство върнахме назад (сравнение с 2022 г) средната млечност от крава поне със сто килограма. Средната ни млечност от крава през 2023 г е 3591 кг. Това показват данните на Евростат, а тази информация няма как да прехвръкне сама там. Все пак, не сме последни. След нас са румънците с 3425 кг средно от крава.
Лошото е, че имаме намаление на млечността от крава в сравнение с 2022 г и то с близо 200 кг. Скоро цитирах тези цифри на един форум, и дори бях критикуван от науката, че това не е вярно. Простата сметка, обаче показва същото. През 2023 г имаме заявени 197 900 бр крави за мляко (толкова вземат субсидии за подпомагане) получено е 705 618 т мляко, преработено в мандрите и преработено и консумирано във фермите. Ако трябва да бъдем съвсем точни, тук влиза и млякото продадено за изхранване на други животни. Тази година няма минимум за производство, няма и фактури за продадено мляко.
В момента в Европа стават „страшни“ неща в млечното говедовъдството. Търси се модела, защото и там ги притискат същите нашенски проблеми. Към това трябва да се добави проблемът с емисиите, за който ние не знаем почти нищо. Вчера обаче в Дания решиха от 2030 г фермерите да почнат да плащат данък емисии. Прибавете строгите и контролирани мерки за хуманното отношение към животните. Липсата на работна ръка, застаряващите фермери, административният натиск. Следва промяната в климата и преустройството на оборите. Към това трябва да се добави войната в Украйна и проблема Меркосур.
При нас ситуацията е още по-тежка. Четвърта година без правителство, което да поведе „бащина дружина“ и регулира процесите не става. Все пак добре, че последния екип в МЗ, начело с министър Георги Тахов, поне успя да реши проблемът с финансирането и няма напрежение при фермерите. В същото време обаче производството, млекопродукцията и месото, като количество, върви надолу. Да са живи и здрави производителите от другите страни, че магазините ни са пълни. Въпреки това, има проблем, по който не се говори. Имаме пълни магазини, но повечето хранителни продукти са по-скъпи от държави, където приходите на населението са значително по-високи. Това съм чел в пресата и видял в Гърция, Германия и Румъния.
Че ще има проблем в млечното говедовъдство, в НСГБ, с председател инж.Димитър Зоров, сме го видели още преди няколко години. Тогава по инициатива на Съюза направихме една „совалка“ в няколко области на страната, заедно с един добър анализатор – д-р Божидар Иванов от ИАИ под името „Ново начало“. Актуално заглавие и сега, за съжаление вече не е наше. Всичките тези проблеми, които имаше за решаване във фермите, ги обсъдихме. Дори връчихме на един зам.-министър нашите виждания по най-наболелите въпроси в млечното говедовъдство, и до тука.
Какво правихме тези четири години. Всичко си беше сякаш по сценарии. Обещават се едни пари за подпомагане. Не се дават в обещаното време. Следва протест, след протеста трактори, след тракторите стискане на ръцете и подписване на декларация. Следват надхитряванията на организациите, коя да вземе повече от баницата и парите се дават. Това се повтаря на всеки 3-4 месеца.
Другата голяма тема е подпомагането. Съвсем нормално е да искаме изравняването му с европейските фермери. Но пък трябва да си признаем, че имаме въдства, където нашето подпомагане е по-голямо от европейското. В тази графа влиза и конфликта между големи и малки. Едните мислят, че са ощетени, другите, големите казват – „Ние сме основните производители на мляко, но получаваме за всяка крава над 150 с 30% по-малко. Де минимис, ако има, го вземаме наведнъж, защото изчерпваме лимита за три години. По-малките ферми обаче вземат по три пъти повече за една крава, защото имат неизчерпан лимит. Уж подпомагането е за крава, а има дискриминация“.
При разпределението на субсидиите все още се робува даването „на калпак“. Тук може да се добави и не винаги точни указания за кандидатстване за подпомагане, като някои се решават в последния момент. Примери в това отношение колкото искаш. Всичко това изнервя фермерите допълнително.
Фермерите знаят вече повече за субсидиите от служителите на съответните служби. Скоро срещнах един приятел фермер, който преди години, като се срещахме по един час ми говореше за биците, с които осеменява, за техните дъщери и др. неща от селекцията. Попитах го как са кравите, вносни Сименталки. Той се усмихна, извади една сметачна машинка, химикал и тефтер и ми казва: – тука ми е доилния апарат, трактора и лопатата. Сега рядко ходя по кравите, сега търся в коя програма да вляза.
Само преди дни излезе програмата за среща на животновъди от една организация. В програмата има само тридесет минути отделени за кратка информация за състоянието във въдството. Всичките останали точки са само как да се получат пари по най-различни начини. Няма и дума, какво да се прави за да се увеличи продукцията. Отворете страниците на чужди сайтове за животновъдство. Точно обратното. Сбирки, симпозиуми, лекции как да се увеличи производството и съответно да се намалят разходите.
Предполагам, че всеки от участниците ще намери на стола си химикалка, сметачна машинка и тефтерче.
Прословутите организации, за които говорим, и ги правим, все още не дават никакъв резултата. Със сигурност няма и да дадат. Правим ги вече поне 15 години. Тук там проблясва някакъв лъч, изхарчат се парите и до тука. И тук засега само тефтерчета, молив и сметачна машинка. Обикновено фермерите си представят, че ще се обединят да продават и купуват заедно и ще намерят най-добрата цена. И до тук свършва това обединение. Всъщност никой от създателите на тези организации, не може да каже какво трябва да се прави. Непрекъснато медиите ни заливат с реклами за създаване на организации. Нека да напишат поне за пет организации на производители какво са направили (става дума за животновъдството). Засега чуваме само реклама за такива организации, без нищо реално.
Не си мислете, че и в другите страни са направили нещо повече от депа за угояване и някъде за доотглеждане на младите животни. Преди години, когато в Германия започна тази мода за обединяване, говорих с един немски фермер, който участваше в кооператив от трима фермери. На въпроса ми как върви работата, той ми отговори така: – У нас имаме поговорка. Ако двама вземат да вършат една работа, отрежи главата на единия за да тръгне работата. Разбира се в Германия има големи кооперативи, в които влизат и мандрите и фермерите. Там нещата стоят по друг начин. Винаги съм го казвал. У нас има един кооператив, които се казва Фермери и „Геномика“ – Сливен. Този кооператив не е взел и лев подпомагане, но вече съществува пет години. Освен доставката на консумативи до фермите, имат и диетолог, който оправя дажбите на кравите.
Всичко за да не е негативно искам да кажа, че имаме прекрасни ферми, с много добра селекция и отглеждане на животните. От АРЧШПБ – Добрич, председателя фермер Димитър Шопов ми каза, че за 2023 г има доста ферми, които са минали 9000 л от крава, вторият „ешалон“ е с над 7000 кг средна млечност. Изключително много се държи на селекцията, а през последните години и на производството на юници, защото и те взеха да свършват в Европа.
Лошото обаче, че „големите“ и те взеха да се уморяват. Фалираха поне три овцеферми с над 1500 броя овце, повечето от най-добрата френска селекция на лакон. Други намалиха на половина. Същото става и в говедовъдството. Имам информация, че една голяма ферма разпродава всичко, а друга ще направи редукция петдесет на сто.
И идва въпросът – кой ще произвежда млякото и месото.
Това ще разискваме в следващата тема на седмицата и тя ще е Модела на българската говедовъдна ферма за мляко
Михаил Михайлов
