Рубриката се води от Михаил Михайлов
На пръв поглед мина една скучна седмица за животновъдите. Е, имаше и „слънчев лъч“ – фермерите най-после получиха т.н „украинска помощ“, както си я казват помежду си. Още на следващия ден се чуха гласове – натискайте за „де минимис“ и за остатъка от украйнската помощ.
Би трябвало да си зададем въпросът – толкова ли много са закъсали нашите животновъди, или тези искания вече са рутинни.
Вторият въпрос е – кои от фермерите настояват за това.
Бившия министър на земеделието, г-н Кирил Вътев, в едно свое интервю по телевизията, тази седмица сякаш дава отговор на това. Той даде определение на субсидиевъд, като каза, че –
„това е фермер, който получава повече помощи от държавата, отколкото е произвел.“
Г-н Кирил Вътев допълни, че в края на май, ще се проведе форум по отношение хранителната верига, където има да се решават много въпроси.
Другото което заслужава внимание е форума
Европейска стратегия за генетичните ресурси в животновъдството -Предизвикателства и възможности за България
Приветствах този форум, защото трябваше да се започне от някъде. Започна се от автохтонните породи. Както се казва за загрявка. Сега науката и администрацията трябва да подготвят час по-скоро подобни дебати и за комерсиалните породи говеда и овце. В крайна сметка те дават продуктите на рафта. От НСГБ още тази седмица ще изпратим писмо до МЗ за организирането на подобни срещи по отношение на млечното говедовъдство. Ще искаме да бъдат разгледани въпросите по генотипирането, инбридинга, производството на бичета за естествено покриване, кросбрединга, селекцията, контрола на продуктивните качества, цената на млякото – формиране и инструменти за нейното поддържане над себестойността и дори ветеринарното обслужване. Съответно и подпомагането на сектор мляко.
По време на форума в изказването си засегнах въпросът за кръстосването при животните. Г-н Атила Седефчев реагира съвсем правилно, като каза, че трябва да се спре безразборното кръстосване при чистопородните стада. Щом стадото е включено в развъдната програма, в неговия случай при Каракачанските овце, това трябва да се спазва. В изказването си имах в предвид комерсиалните породи за мляко, където вече с навлизането на генотипирането, сексираната сперма, ембриотрансвера и други подобни нещата, стоят по съвсем друг начин. Тези инструменти позволяват стадата да си произвеждат достатъчно разплоден материал за да си позволяват да кръстосват. Всъщност кръстосването си е цяло изкуство. Някои си представят, че като кръстосаш и хетерозисния ефект ще ти донесе някои лев отгоре. Тука говорим за кръстосване по определени изпитани схеми с много голям ефект.
Относно чистопородните стада на високо ниво, бих се съгласил с твърдението, че трябва то да се стимулират допълнително. Нека това да стане за всяко продадено разплодно животно. То всъщност това е и целта на чистопородното развъждане – да произвеждат висококачествени разплодни животни, за възпроизводителните и стокови стада. Все пак цената на разплодните животни е значително по-висока от тези, които отиват в кланицата.
И накрая нещо интересно. Многократно съм повтарял, че животновъдството в днешния ден е бизнес, без сантименти, съжаления, прошки и реверанси. Ако някой си мисли, че като отглежда животни и се оплаква, колко му е трудно и колко много време прекарва в обора, някой ще го съжали – просто се лъже. Преди години проф. Васил Николов, след като бе критикуван, че обръща голямо внимание на автохтонните породи, въведе едно ново понятие за нашето животновъдство – комерсиални породи. И е бил съвсем прав. Самата дума комерсиален означава – Който е насочен към получаване на печалба. Бих искал да допълня горе казаното с една случка, която много пъти съм разказвал.
Преди двадесет години посетихме една немска ферма и на въпросите, как фермерът води селекция и участвали в състезанията, той ни отговори така: – При мен селекцията се ръководи от нашата асоциация по селекция. Аз си плащам редовно членския внос и съм им казал, че искам да получавам 8 200 кг мляко от крава годишно. Какви ще са кравите, хич не ме интересува. Може да са с три рога или две опашки. Това няма значение. Важни са тези 8 200 кг мляко, защото трябва да храня четири деца.
След това ни заведе в офиса си и ни показа поне десет награди спечелени от баща му, който е държал много на чистотата на породата.
Михаил Михайлов
