Рубриката се води от Михаил Михайлов
Тази седмица бе изключително интересна по отношение животновъдството. След безброй телефонни обаждания, писания по фейсбуците и сайтовете, парите известни, като помощ от вредите нанесени от войната в Украйна, вече са си на мястото – в сметките на фермерите. Наистина, те бяха за много малко време там, но все пак бяха.
Последва заседание на Парламентарната комисия по земеделие към НС, където също „звънтяха шпаги“. Чуха се някои от новите предложения за изискванията, като за участие в обвързаната подкрепа, и съответно фермерите подскочиха.
Така че, теми колкото искате, но избрахме най-леката от тях, за производството на месо.
Защо.
Защото бяхме впечатлени от Доклада изготвен от самите фермери членоова на Камарата на месодайните животновъди – Пловдив. Един Доклад, които внесе доста светлина, къде се крие част от месото на България.
Сега искам да повдигна завесата и да покажа къде се крие останалата част от неполученото месо в страната ни.
Независимо от това, че от години се стремим да създадем месодайно говедовъдство, все още правим първите стъпки.
Оказва се на практика, че най-голям принос за осигуряване на говеждо месо има сектор мляко, и в същото време не е подпомаган в тази насока с нищо. Защо.
Млечните крави в началото на годината са 197 000 бр. Останалите крави са 163 000 бр. В т.ч 22 000 под селекция от автохтонните породи. В селекцията влизат и 15 200 бр чистопородни животни от известните ни месодайни породи.
Тук прави впечатление, че автохтонните породи са повече с една четвърт от истинските месодайни породи.
Въпросът пак е защо.
И на практика другата голяма група, която дава телета за месо, са т.н крави с бозаещи телета, други ги наричат безпородни, но тези крави са 125 000 бр и дават голяма част от месото ни. Това месо обаче в по-голямата си част изтича от фермите, една част за изхранване на фермерите, другото се продава, и много малко животни от тази категория, влизат в кланицата.
Следва и пътя на телетата или месото.
От чистопородните комерсиални породи, почти нищо не стига на българския пазар. Излишните женски животни се продават за разплод, съдбата на една част от мъжките е същата, тези, които останат за клане, месото им се дава в луксозните ресторанти, за изготвяне на специални разфасовки и колбаси и останалото месо се изнася в чужбина. Голяма част от мъжките телета на останалите крави, имащи кръв, в някаква степен от месодайни бици, се изнасят живи за Албания, Косово и Гърция. Другата част от тях се колят и също месото им се изнася.
От тази сметка става ясно, че месото на нашия пазар идва от кравите за мляко и тези крави с бозаещи телета, които са и най-големите групи. Самите месопреработватели си признават, че купуват месо от Румъния за по „фините“ колбаси. А имаше дори и смешни етикети, на които пишеше „стек от месодаен Холщайн“.
В момента всяка млечна ферма гледа по най-бързия начин да се отърве от телето, никой не и дава 143 евро за отелена крава и 90 евро за теле, както се случва в някои държави. По този начин се губят десетки хиляди телета, някои от които съвсем преднамерено се отстраняват. Нещата ще се влошат още повече, когато ще влезе регламентът да не се транспортират телета ненавършили 28 дневна възраст. Това означава 300 лева допълнително дадени от фермера, плюс такива за създаване на условия за отглеждането им за по-дълго време във фермата.
Какво трябва да се направи.
Нищо повече от това, което правят другите за млечните стада. На първо място да си оправим селекцията в частта рангиране на стадата. След това заплождане на 40% от майките, най-добрите със сексирана сперма от много добри бици, за осигуряване на женски телета за ремонт на стадото. Останалите 60% да се заплождат с месодайни бици, това обаче за животните под селекция у нас сега е забранено. (Подпомагането на това мероприятие в Ирландия се извършва от месопреаботвателите, които закупуват сексирана семенна течност за мъжки телета, от най-добрите месодайни бици, и я дават на млечните ферми).
В Румъния имаше подпомагане за закупуване на месодайни бици произведени в специализирани депа. В тази връзка нещата отиват още по-напред. На млечните крави под 40%-те процента при рангирането се поставя ембрион от чистопородна месодайна крава. Ефекта е ясен, имаш лактираща крава и чистопородно месодайно теле, а не кръстоска при първия вариант.
Ясно е, че работим с по-стари методи на селекция. Куфарчетата с млечните проби, въобще не решават проблема. Трябва да се започне извършването на линейна оценка на младите животни, изготвяне на случни планове на стадата по определени програми /наша програма нямаме и се използват външни/. Това е наложително най-вече при млечните стада от Холщайн, защото инбридинга у нас сигурно е минал 6-те %, и от там нагоре започва да се проявяват лошите черти.
Въпросът за името на породата не е решен – Холщайн или Черношарено говедо. По отношение селекция по генотип на майките, това, което се прави в момента в САЩ, Канада и ЕС, у нас не се прави. Науката изтъква стотици причини за това, но не поема да свърши нещо в тази посока. Все пак има някакви искри. При Абърдин Ангуса вече имаме 400 генотипизирани женски животни, и няколко ферми работят по тази схема.
Изключително важен е въпроса за производството на мъжки разплодници. Уж се прави нещо, и както му е в реда на нещата, пк е наполвина. Много са малко депата, в които се събират и отглеждат например кочовете. Схемата осигурява средства за издръжка до края на декември и след това тези кочлета на 1 година отиват по фермите, и там къде и как пребивават, един Господ знае. Трябва да има държавна комисия, която да класира кочлетата, нали държавата дава парите. Подобна е ситуацията с бичетата. Млади мъжки разплодни животни се отглеждат в депа за предварителна оценка на продуктивните им качества. СИО в Сливен, със 140 места стой празна, а е с идеалната възможност да се открие едно депо за отглеждане на бичета за естествено покриване. У нас най-голяма роля за подобряване качествата на животните, в момента могат да изиграят ИО и качествени разплодници на терен.
За опазването на новородените телета се прави всичко възможно в някои страни, например в Ирландия, от тази година има програма за опазване на телетата, като се отпускат по 50 евро на новородено за извършване на ваксинации, които ги няма в тяхната ДПП, и за закупуване специална смеска за телетата за един месец хранене преди отбиването.
За Гърция е писано многократно и от тази година има заложено подпомагане на производството на месо от говеда и би трябвало да заколят 100 000 телета произведени в Гърция.
Разбира се, че ни интересува, какво ще се случва у нас. Отново продължавам да твърдя, че млечните крави ще останат най-големия производител на месо.
Михаил Михайлов
