Общото количество мляко, постъпило в българските мандри през първото полугодие на 2025 г., достига 369 958 литра. Цифрите потвърждават добре познатия сезонен ритъм: слаб старт през зимата, рязко пролетно оживление и леко отстъпление в началото на лятото. Зад тази „вълна“ обаче се крият по-дълбоки процеси, които засягат различните видове мляко по различен начин.
| Категория | 2024 | 2025 | Разлика | Промяна (%) |
|---|---|---|---|---|
| Общо мляко | 366476 | 369958 | 3482 | 0.95 |
| в т.ч. краве мляко | 328839 | 349602 | 20763 | 6.31 |
| в т.ч. овче мляко | 6751 | 14762 | 8011 | 118.66 |
| в т.ч. козе мляко | 3404 | 4239 | 835 | 24.53 |
| в т.ч. биволско, смесено мляко и сметана | 3482 | 1355 | -2127 | -61.09 |
Кравето мляко – гръбнакът държи ниво , но се усещат колебания
Кравето мляко остава безспорно водещо с дял около 94%. Годината тръгна от 54 929 тона през януари, намаля леко до 52 669 тона през февруари, но оттам нататък започна устойчив ръст: 60 681 т през март, 61 090 т през април и пик през май – 62 731 тона. През юни следва очакван спад до 57 502 т.
Динамиката тук е типична, но в сравнение с 2024 г. началото е по-слабо, макар май да достига почти същите стойности като година по-рано. Това показва, че кравето мляко остава стабилна основа, но е чувствително към сезонни и климатични влияния.
Овчето мляко – сезонен скок, но тенденцията е надолу
Януари и февруари започнаха на обичайно ниски нива – съответно 562 т и 767 тона. През март производството тръгна нагоре (1 475), а април и май донесоха рязко повишение – 3 301 и 4 957. През юни обаче има отстъпление до 3 700.
Годишната картина обаче е тревожна. През 2024 г. овчето мляко отбеляза спад от 15% спрямо 2023 г. – от 24 272 на 20 574. Данните от 2025 г. засега не показват възстановяване. Причините са ясни – намаляващи стада, ниски изкупни цени и липса на достатъчно стимули за производителите.
Козето мляко – тихият, стабилен участник
Производството при козите остава скромно, но забележително стабилно. Годината започна с 184 и 208 през януари и февруари. Следват 314 през март и 771 през април. Май бележи пик с 1 371, а юни го надвишава леко – 1 391.
През 2024 г. козето мляко отчете ръст от 25% в началото на годината. Сега през 2025 г. нивата се запазват, което подсказва, че козевъдството е достигнало относително стабилна позиция. Това е добър знак за фермери, които залагат на устойчивост и предвидимост.
Биволско и смесено мляко – стабилност при ниски обеми
Тук липсват изненади. Количествата варират между 183 т и 256 т за периода. Макар и с минимален дял в общото производство, биволското мляко продължава да се търси за специализирани продукти, което му запазва място в нишовия сегмент.
Какво ни казват тези цифри?
- Май е месецът с най-високо производство – и при кравето, и при останалите видове мляко;
- Овчето мляко продължава да намалява, въпреки пролетния скок – системен проблем, а не временен спад;
- Козето мляко се държи стабилно и предлага интерес за по-малки стопанства;
- Кравето мляко запазва водещата си роля, но се влияе все повече от климатичните особености;
- Биволското мляко остава маргинално, но не губи мястото си в специализираното производство.
Накъде след лятото?
Ако времето остане умерено, третото тримесечие може да запази приемливи нива на доставка. Въпросът е не толкова в сезонната амплитуда, колкото в това дали животновъдите ще получат ясен сигнал, че трудът им има стойност. Без това, производството ще се колебае не само спрямо сезона, но и спрямо волята да се остане в сектора.
