Рубриката се води от Михаил Михайлов
Миналата седмица Тема на седмицата бе със заглавие
Нашият читател Калин Иванов ни изпрати следният коментар: „Като нема нищо ново тогава защо пишете, защо трябва да четем или само да има нещо“.
Г-н Иванов ме накара да прочета материала отново и се оказа, че в него има за всекиго по нещо. Ако беше прочел последната точка може би щеше да пее друга песен. А тази точка е страшна
– През 2023 г сме произвели с 40 000 т краве мляко по-малко (това количество е почти колкото месечното ни производство) в сравнение с 2022 г. Овчето мляко е с 4500 т по-малко, подобно е положението с козето мляко – 5500 т.
Единствено при биволското мляко производството е по-голямо от 2022 г. За да получим баланс и да няма напрежение на магазините през миналата година, сме внесли 204 450 т мляко и млечни продукти или 38.3% от цялото количество мляко и млечни продукти (производство и внос) през 2023 г.
„Първите резултати за тази година са още по-лоши.
Месец януари ни завари с 149 485 бр крави за мляко. Това са кравите, които участват в модул мляко и официално са признати за такива. В сравнение от преди една година броят им е намалял с близо 11 000 или около 16%. Броят на млечните ферми е намалял със 155 и е вече 2474. Намалелият брой крави и недобрата диета доведоха и до намаляване добитото количество мляко и съответното производство в предприятията.
Например през първите три месеца на годината са произведени 2278 т сирене по-малко от трите месеца на 2023 г. За март, на глава от населението е произведено по 1 кг сирене, но не само от българско мляко и една част от този килограм отива за износ“.
Наистина нищо ново.
За изминалата 22-ра седмица, също може да се каже, че няма кой знае какво ново. Имаме присъствие на министъра на земеделие на Съвета на министрите на ЕС. За първи път вероятно министърът присъства на такъв съвет, но изказването му, макар и не така остро, дава да се разбере, че съществуваме в агроверигата.
Другото, което се случи, това е одобрението на промените в Стратегическия план за работа, и след публикуване на нормативните документи в ДВ – Наредби 3 и 4-ри, вероятно сега във вторник ще трябва да започнем да ги изпълняваме.
През седмицата, по познатия досега начин едните искаха другите обещаваха и в крайна сметка нищо не се случи. Ясно е едно, че след вторника ще има напрежение в работата на дирекциите, защото ще започне внасяне и коригиране на заявления. Дано да започне да се спазва точката заложена в Стратегическия план, за намаляване на административния натиск.
Блажени са веруйщете.
Това едва ли ще се случи. Това закъснение ще се отрази и на изпълнението на ангажиментите от фермерите, например задържането на животните. Най-страшно е при овцете – 20% от овцете обикновено се бракуват и това става през август, септември. Със закъснението ще стане октомври, ноември. Ами то бракуваната овца през това време ще изяде субсидията, която и се дава.
През седмица 22-ра се проведе форумът: – „Устойчива агрохранителна система – национален приоритет за продоволствената независимост на България“.
Министър Тахов направи изключително интелигенти изказвания:
– „Основната цел на събитието бе да постави ново начало за обединяване на научния потенциал вътре и извън страната, за да може България да посрещне предизвикателствата, свързани с амбициозните цели на европейската политика за устойчив екологичен преход, фокусирани върху продоволствената сигурност, здравето на обществото и опазването на природната среда. И второто – основна тема на събитието е пътят към устойчиво и независимо бъдеще за българското земеделие и хранителната индустрия, като е важно да се постави началото на по-широка обществена дискусия за продоволствената независимост на страната.
След такива изказвания, ако няма започване веднага на работа по решаване на тези въпроси, министърът трябва да тропне на масата и да възложи на държавните служители, веднага да започнат работа за изпълнение на казаното. Просто няма време за обсъждане, резултатите ги видяхме в началото на материала. Ставаме все по зависими по отношение на някои суровини използвани в хранителната промишленост.
Друг важен въпрос, на който ще се спра следващата седмица, е да разберем какви ще са новите цени на млякото. Информацията от фермите е, че и през тази петнадесетодневка се гласи намаляване на цената. Ясно е, че сме страна на абсурдите. И в сферата на млякото също.
Почти в цяла Европа има ръст на цената, единствено при нас има ход надолу.
И накрая за съвместната работа, както казва и сегашния министър. Става дума за Съветите по отделните направления и обществените обсъждания. Ясно е, че някакъв документ за да се внесе в ЕС, трябва да има протокол от обществено обсъждане. Основният „играч“ за съжаление винаги са губещите – фермерите. Те участват например в различните Съвети, губят си времето и разходи за присъствие. Също пишат предложения, писма и още куп други сведения. В крайна сметка, решението се взема единствено от министъра.
Другото е, че фермерите също грешат при тези срещи. Освен въпросите, които искат да се решат или променят, те дават и предложение, какво трябва да се случи. Въпросът е защо те. Нека да се оставят решението на поставения проблем да се постави от министъра.
И както казваше един мои приятел – „да не бъда голословен“ ще дам пример за обсъждането на Наредба 3.
Предложения са направени от 12 неправителствени организации. Тези предложения са описани върху 35 страници и са изложени с 9893 думи. Резултата след разглеждане на предложенията е няколко приети предложения, малко повече приети предложения по принцип и всичко останало – не се приема.
Това показва, че трябва да се работи в тази посока още много. Да се търси вярната формула за да се избере най-доброто.
Михаил Михайлов
