През последните три години българският пазар на млечни продукти премина през значителни промени, които ясно се отразяват във вноса на сирена и извара. Данните показват едновременно намаляване на количествата и преструктуриране на страните доставчици. Вносът се променя не само като обем и стойност, но и като ценови сегменти, предпочитани пазари и групи продукти.
През 2023 г. България внася 37 586,2 т сирена и извара на стойност 160 185 740 лв..
През 2024 г. обемът нараства до 41 637,0 т, но това е временно – през 2025 г. количеството пада рязко до 28 149,6 т за първите осем месеца. Това е съществен спад от -25,1% спрямо 2023 г. и значително по-малко предлагане на външни продукти на вътрешния пазар.
Стойността също намалява – до 133 424 056 лв., или -16,7%.
Интересното е, че спадът в лева е по-малък от спада в тонаж. Това подсказва две ключови неща:
1 – България внася по-малко количество, но в по-висок ценови диапазон.
2 – Европейските цени остават високи, което държи средната стойност на тон нагоре.
С други думи: пазарът се свива, но цените вносните продукти не падат в същата пропорция.
Внос на сирена и извара (0406) в България, 2023 – август 2025 г.
1. Общ внос
| Година | Количество (т) | Стойност (лв.) | Промяна количество | Промяна стойност |
|---|---|---|---|---|
| 2023 | 37 586,2 | 160 185 740 | – | – |
| 2024 | 41 637,0 | 187 692 728 | +10,8% | +17,2% |
| 2025* | 28 149,6 | 133 424 056 | -32,4% | -28,9% |
*2025: данни до август.
Германия – стабилен лидер, който обаче губи част от позициите си
Германия остава най-големият доставчик на сирена и извара за българския пазар. През 2023 г. страната доставя 10 574,2 т за 45 370 836 лв., а през 2024 г. увеличава количествата до 11 874,8 т, което води до по-висока стойност от 50 424 751 лв.
През 2025 г. обаче Германия намалява доставките до 8 983,4 т, а стойността спада до 39 660 950 лв..
Тази динамика показва, че германските продукти остават предпочитани от търговците и индустрията, но в същото време българският пазар е принуден да оптимизира разходите си. При по-висока цена на тон, германските артикули се запазват, но не растат, както преди. Логично е – германското качество е търсено за пицарии, ресторанти и индустриални смеси, но ценовият натиск през 2025 г. ограничава обемите.
Полша – колебания, характерни за нискобюджетния сегмент
Полша традиционно заема силна позиция във вноса на евтини и среден клас сирена. Но данните показват траен спад:
• 6 921,1 т през 2023 г.
• 6 393,8 т през 2024 г.
• 4 015,0 т през 2025 г.
Стойността намалява от 24 695 973 лв. до 15 015 841 лв.
Тук причината е ясна: повишените транспортни разходи и конкуренцията от регионални производители. Полските продукти са добри, но когато пазарът търси по-ниска себестойност, доставките от близки страни печелят.
Нидерландия – устойчиво присъствие, но също под натиск
Нидерландия запазва стабилни, макар и не нарастващи количества. Вносът варира от 3 906,4 – 4 121,2 т, преди да спадне до 2 549,1 т през 2025 г.
Най-важното е стойността: от 22,4 млн. лв. пада до 16,0 млн. лв.
Този спад се обяснява с намаленото търсене на европейски сирена от среден и висок клас – Гауда, Едам и смеси. Хората ограничават покупките на по-скъпите продукти, а индустрията търси по-икономични алтернативи.
Италия – различен профил: по-малко количество, по-висока стойност
Италианският внос следва тенденция, различна от останалите страни. Италия увеличава доставките от 2 807,9 т до 3 369,0 т през 2024 г., а после намалява обемите до 2 354,6 т.
Но тук количеството не е най-интересното. По-важно е, че стойността расте значително:
• от 19,3 млн. лв. – до 27,7 млн. лв. през 2024 г.
След това пада до 17,95 млн. лв., но остава по-висока от нивата от 2023 г.
Това означава, че Италия продава на България по-висок клас продукти – моцарела за ХоРеКа и твърди сирена за ресторанти.
Румъния – регионален фактор с променлива динамика
Румъния увеличава вноса си от 1 936,7 т до 2 211,2 т през 2024 г., но през 2025 г. количествата падат до 1 671,6 т. Стойността следва подобна траектория – расте до 14,8 млн. лв., после намалява до 10,1 млн. лв.
Причината е производствената нестабилност в северната ни съседка. Когато има излишък, България внася повече. Когато румънският вътрешен пазар е напрегнат, доставките към нас намаляват.
Гърция – рязък спад въпреки близостта и традиционните вкусове
Гърция увеличава вноса си през 2024 г. (3 334,9 т), но през 2025 г. пада до едва 930,7 т, което е спад от над -70%.
Основната причина е цената. Гръцките сирена – особено тези със защитени наименования – са по-скъпи. В период на инфлация българският потребител реже първо премиум сегмента. Освен това по-строгите регулации за „фета“ ограничават износа на по-евтини гръцки аналози.
Франция – нишов, но чувствителен към ценови фактори внос
Франция държи стабилни, но ниски количества, типични за специализирани сирена – Камембер, Бри, Блу. През 2025 г. вносът пада до 1 038,8 т, което показва намалено търсене на нишови и премиум продукти в условия на по-висока инфлация и ограничени доходи.
Сърбия и Северна Македония – регионални доставчици с устойчиво значение
Балканските съседи остават важни партньори:
• Сърбия: между 1 500 – 1 900 т
• Северна Македония: 1 300 – 1 700 т
Тук няма драматични колебания. Причината е проста: близка логистика, познати продукти и конкурентни цени. През 2025 г. има лек спад, което е свързано с по-силно вътрешно производство в България, особено на краве сирене и аналогови смеси.
Украйна – най-големият печеливш през периода
Украйна е страната с най-впечатляващ ръст:
• 71,3 т през 2023 г.
• 291,3 т през 2024 г.
• 403,5 т през 2025 г.
Стойността също расте:
• 508 288 лв. → 1 321 200 лв. → 1 540 733 лв.
Тук причината е повече от ясна – ниски производствени разходи, силен стимул за износ и активен търговски интерес към по-евтини индустриални сирена. Българските производители купуват тези продукти като суровина за преработка.
Топ доставчици – сравнение по години
| Държава | 2023 (т) | 2024 (т) | 2025 (т) | Тренд 2025 |
|---|---|---|---|---|
| Германия | 10 574,2 | 11 874,8 | 8 983,4 | надолу |
| Полша | 6 921,1 | 6 393,8 | 4 015,0 | силно надолу |
| Нидерландия | 3 906,4 | 4 121,2 | 2 549,1 | надолу |
| Италия | 2 807,9 | 3 369,0 | 2 354,6 | лек спад |
| Румъния | 1 936,7 | 2 211,2 | 1 671,6 | спад |
| Австрия | 1 548,9 | 2 197,4 | 1 288,9 | спад |
| Белгия | 1 579,6 | 2 011,3 | 1 168,7 | спад |
| Гърция | 2 079,6 | 3 334,9 | 930,7 | рязък спад |
| Франция | 1 699,1 | 2 114,7 | 1 038,8 | спад |
| Сърбия | 1 679,5 | 2 260,7 | 1 382,4 | спад |
| Северна Македония | 1 211,2 | 1 323,9 | 1 016,7 | спад |
| Украйна | 71,3 | 291,3 | 403,5 | силен ръст |
Заключение: пазарът се свива, но се преструктурира
| Точка | Наблюдение |
|---|---|
| Основен доставчик | Германия |
| Най-голям спад | Гърция (-70%+) |
| Най-голям ръст | Украйна (+680% за периода) |
| Общ тренд | Силно намаляване на вноса през 2025 г. |
| Причина №1 | Намалено потребление в България |
| Причина №2 | Високи цени в ЕС → по-малко покупка |
| Причина №3 | Повече местно производство в България през 2025 |
Вносът на сирена и извара в България през 2023–август 2025 г. намалява както в обем, така и в стойност. Това не е просто намаляване на търсенето – това е структурна промяна:
- Българските потребители ограничават разходите за премиум сирена.
- Търговците търсят по-евтини доставчици, а Украйна става ключов нов играч.
- Германия запазва лидерството, но с по-малки количества.
- Полша и Нидерландия губят позиции, особено в ниския и средния клас.
- Италия остава силна в ХоРеКа, но също се усеща спад през 2025 г.
- Регионалните партньори – Сърбия, Северна Македония и Румъния – поддържат стабилно присъствие.
Пазарът се насочва към оптимизация – по-малко количество, по-висока стойност на тон и сериозно разместване между доставчиците.
