Рубриката се води от Михаил Михайлов
проверка – Значение: Проверяване, преглед за установяване на наличността и достоверността на нещо
Определено, най-важното събитие за фермерите, през изминалата седмица, бе проверката по отношение идентифи-кацията на животните в Петрич. Чисто по нашенски, отново имаше два лагера – едните бяха против провеждане 
проверките през зимните месеци, другите пък искаха да се провеждат. Първите извадиха аргумента, всъщност то си е и така, студеното време, период на отелване или натежала бременност, малко работници /все пак това са пасищни животни, които не са и помирисвали юлар или синджир/. Другите пък искаха проверка, докато животните са в оборите, защото през април ще излязат по пасищата.
Така или иначе, проверката в района на Петрич мина, резултатите вероятно ще бъдат обявени утре и по предварителни данни, няма да са от най-добрите.
Най-важна е обаче цифрата за виртуалните животни. Нали това е главната цел на тази проверка. Ако отново се докладва, колко животни са с паднали марки, или номерата се разминават, че липсвало еди какво си от списъка от чл.137 или от записните тетрадки, а не се кажат само две цифри – колко са „духовете“ в стадата и какви ще са санкциите, а това означава, че „духовете“ ще продължават да се роят.
Проверката сигурно ще цитира и много други пропуски от детайлите, които трябва да изпълняват фермерите, при отглеждането на животните. Тук интересното е, че фермерите трябва да изпълняват детайлите, а други /в случая администрацията/ да дават „детайли“, които фермерите могат да ги „сглобят“ за да се изпълнят изискванията.
На практика така ли е:
Проверките /шапката на детайлите/ – това е най-омразната дума за фермера. Може би за в бъдеще ще трябва да я заменим с друга дума. Когато се чуе, че ще има проверка във фермата, започва ада във всяко фермерско семейство. Фермерите са отговорни хора и имат също чувство за отговорност. Много пъти обаче не по тяхна вина, а поради несъвършенство на детайлите, които ги творят други хора, те не могат да изпълнят някои от задълженията си.
Преди дни ми се обади фермер от Ботевград. Човека чул за тези проверки и ми казва:
– Три вечери не можах да спа. Само жълти номера, тетрадки и фотоапарати пред мен. Събудих се в 4 часа сутринта. Отидох във фермата с тефтерите и спокойно си направих проверка. Констатирах една паднала марка, две немаркирани телета и едно неизписано животно.
С една дума психясахме собствените си фермери.
Другото вече го казах – неподходящо, студено зимно време. Проверяващите извадиха късмет, че проверката се проведе в най-топлата седмица на зимата. За загубите на фермера, при една такава проверка, сме говорили много пъти. Големи са.
И стигаме до детайлите, които до голяма степен определят резултата от проверките.
Идентификацията: От нея започва всичко. Трябва някои да отговори, защо процентът на падане на марките е толкова голям, проверил съм в Германия е 2-3%, подобна е цифрата за Франция. У нас тази цифра е сигурно над 30%. Вчера бях в района на Серес, Гърция, в тяхна планина, на височина над 1200 м пътя пресече стадо телета. Броих ги – 35 бройки, всичките телета имаха марки и на двете уши. Огледах се. И там има храсти, дървета и шипки. У нас имаме оплакване от овцевъдите за използване на марки, които според тях нямат съвместимост организма – в случая ухото.
Следва въпросът – кои поставя марките. Знаят ли се правилата за поставянето на марките. Така че, първият детайл в случая – марките, много пъти не работи.
Следва въпросът за марките под леглото. Вероятно е така, щом се говори за това. Какво правят марките под леглото.
Голямата роля на марките е също за облекчаване труда на животновъда. При кравите не се използват електороните марки, болусите вероятно ще бъдат забранени, че не са хуманни. Интересно, каква ще е съдбата на магнитите.
Извод: детайлът маркиране не работи както трябва
Паспортите: Другият детайл, който не работи, са паспортите на животните.
Тук правилото 3-7-20 всеки фермер и на сън трябва да го знае. Но бъдете сигурни, малко фермери го знаят. Въпросът е защо.
Все пак нашият фермер най-напред трябва да отглежда и произвежда и след това да знае всичко по изискванията. Правилото с цифрите се разшифрова така
– до 3-тия ден фермерът трябва да извести практикуващият лекар за събитието във фермата – в случая раждането и представете си задължително да му го занесе на хартиен носител.
– на 7-я ден трябва да сложи марката
– на 20-тия ден да извади паспорта.
След 20-тия ден изваден паспорт може да му създаде големи проблеми и то най-вече бъркане в джоба му, пък може и в двата. Какво се крие в този детайл – паспорта. Фермата се намира на 20 км от офиса на ветеринаря. Фермерът трябва да отиде до там и да даде известието за раждане на хартиен носител. Ако се обади по телефона и доктора забрави да го отрази, виновен ще е фермера, че не изпълнява разпоредбите. Следва поставянето на марката. Ако той не може, идва човек, когато на него му е удобно. Фермерът, ако не знае правилата за поставяне, ще си мълчи. Дори и да ги знае, пак няма да се обади, да не си развали отношението си поставащият на номера.
Следва подаване документите до 20-тия ден в държавната служба. Фермерът трябва да отиде до своя доктор, който, както казах има офис на 20 км от фермата, но на север. Ще вземе документите и трябва да ги занесе в държавната служба. Тя е обаче на 40 км на юг от фермата. Задачата е, колко километра ще направи фермерът за един паспорт. Това са в най-добрия случай 120 км. Това обаче е само увертюрата. Оказва се че, в паспорта на роденото животно в графа порода е записано – кръстоска, смесена и др. С една дума, докторът не може да определи породата. Това трябва да извърши човек от ИАСРЖ. Ами, ако човека не иска да му се контролират животните. Купил стадо от Германия – Холщайн, запложда с Холщайн и на паспорта трябва „цъфне“ – кръстоска.
След като бъде призната породата от селекцията, сагата продължава. Фермерът вече бърка в задния си джоб, защото предните два ги е изпразнил, вади 10 лева и си взема нов паспорт, в които пише вече породата. Тук прибавете „туристическият“ автопоход от 120 км.
Защо е всичко това.
Доколкото знам има готов софтуер за електорнни паспорти. За какво му са тези хартиени паспорти във фермата. Защо докторът трябва да пише като първокласник хиляди паспорти, че е извършил ваксинацията, вместо да отиде на терен да лекува животните. Между другото, не е лошо администрацията да направи проверка, колко време отнема писането на практикуващите лекари, и колко време им остава, да са не терен.
Остана да обсъдим към детайлите:
- информационната система на БАБХ – да се предостави достъп на фермерите. Парадоксът е страшен – всички гледат какво има в „къщата“ на фермера, а той не знае;
- безбройните вече тефтери, които трябва да попълват фермерите;
- наредбите, които излизат освен, че са неразбираеми дори за самите вносители, излизат във формат на средно голям криминален роман;
- Интервенция или подпомагане за оборудването на фермите с прокари, кантари и станоци, нещо за което НСГБ преди две години е внесъл предложение до МЗХ.
- Обезщетение за фермерите при повредени животни.
Михаил Михайлов
