2 част/ Колко и какво мляко е преработено в българските мандри през 2025 година

През 2025 година българската млекопреработка показва ясно къде е нейната опора. Данните за дейността на млекопреработвателните предприятия сочат, че над 95% от преработеното мляко в страната е краве. В сравнение с 2024 година този дял продължава да расте, което потвърждава водещата роля на говедовъдството не само като основен доставчик на суровина, но и като фактор, който определя посоката на целия млечен сектор.

Общо преработено мляко – 100 %:
 – Краве мляко 95,64 % Категорично доминиращ дял, който показва пълната зависимост на млекопреработката от кравевъдството;
Овче мляко 2,74 % Малък като дял, но със силно значение за традиционните продукти и сезонната заетост на предприятията;
Козе мляко 1,18 % Стабилно присъствие, което остава нишово, но с потенциал при добавената стойност;
Биволско, смесено мляко и сметана 0,44 % Най-малкият дял, но с постоянни количества през годината и ясно специализирано предназначение;

Всъщност:

Почти 96% от цялото преработено мляко в страната идва от крави. Всичко останало – овце, кози и биволи – заедно не достига и 5%.
Това е ясен сигнал, че без силно говедовъдство млекопреработката в сегашния си вид просто не може да съществува.
В същото време именно малките проценти носят традицията – сирената, кашкавалите и специалните продукти на познатите даже и зад граница български млечни продукти.

Сравнение на структурата на преработеното мляко в България: 2024 срещу 2025 година

Общо преработено мляко:
• 2024 година: 585 333 хиляди килограма;
• 2025 година: 717 532 хиляди килограма;

Общото количество през 2025 година е по-високо с 22,60 %;

Процентен дял по видове мляко:

Краве мляко
• 2024 година: 94,46 %;
• 2025 година: 95,64 % – Увеличение с 1,18%;

Кравето мляко не само запазва водещата си позиция, но дори леко увеличава дела си. Това означава, че растежът на преработката през 2025 година идва основно от млечното говедовъдство.

Овче мляко
• 2024 година: 3,39 %;
• 2025 година: 2,74 % – Намаление с 0,65%;

Въпреки че количествата овче мляко остават близки, относителният му дял спада.

Козе мляко
• 2024 година: 1,65 %;
• 2025 година: 1,18 % – Намаление с 0,47%;

Козето мляко губи относителна тежест. 

Биволско, смесено мляко и сметана
• 2024 година: 0,49 %;
• 2025 година: 0,44 % – Леко намаление с 0,05%;

Делът остава под половин процент и практически непроменен,
което говори за стабилна, но силно ограничена ниша.

Между 2024 и 2025 година българската млекопреработка става още по-зависима от кравето мляко.
Овчето и козето запазват значението си като традиционни суровини.
 С други думи – секторът расте, но расте едностранно.

Това не е новина за хората от бранша, а по-скоро потвърждение на отдавна известна тенденция.

Структура на преработеното мляко в България – сравнение на 2024 – 2025 година (само проценти)

Вид мляко2024 година2025 годинаПромяна
Краве мляко94,46 %95,64 %+ 1,18%
Овче мляко3,39 %2,74 %− 0,65%
Козе мляко1,65 %1,18 %− 0,47%
Биволско, смесено мляко и сметана0,49 %0,44 %− 0,05%
Общо100 %100 %

 

Между 2024 и 2025 година делът на кравето мляко в млекопреработката в България продължава да нараства и вече надхвърля 95%.
За сметка на това овчето и козето мляко губят относителна тежест, макар да запазват присъствието си като традиционна суровина.

Говедовъдство: укрепване на водещата позиция

Практически целият ръст на преработените количества млека идва именно от този сектор.
За млекопреработвателните предприятия кравето мляко остава най-сигурната суровина – с целогодишни доставки, по-лесна логистика и предвидими обеми.

С други думи – който държи кравите, държи и мандрата.

Овцевъдство и козевъдство: традиция с намаляваща тежест

При овцевъдството и козевъдството картината е по-различна. Макар абсолютните количества да се запазват близки, относителният дял в общата преработка намалява.

  • Овчето мляко спада от 3,39 % през 2024 година до 2,74 % през 2025 година.
  • Козето мляко намалява от 1,65 % до 1,18 %.

Тези числа не означават изчезване на сектора, а показват, че той не успява да расте със същото темпо, с което расте цялата млекопреработка.
Причините са добре известни – силна сезонност, по-малки стопанства, недостиг на работна ръка и по-трудна организация на доставките.

От друга страна овцевъдството и козевъдството остават носители на традиционни продукти и добавена стойност, но все по-ясно се оформят като нишови отрасли,
а не като масова суровинна база за индустрията.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here