Рубриката се води от Михаил Михайлов
Мина още една „тиха“ седмица за нашето животновъдство. Всичко сякаш е наред, но все пак се случи нещо.
МИНИСТРИТЕ: На първо място имаме нов заместник-министър в земеделието. Това е г-н Янислав Янчев.
Янислав Янчев е назначен за заместник-министър на земеделието и храните
Лично не го познавам, но тези, които го познават и са работили с него, казват, че това е точния човек за тази позиция. С пожелания да продължава все така и продължава да печели доверието на фермерите.
Екипът на министър Тахов е готов и сега се чака от него, не само да довършва и коригира стари работи, а и да почне да „тегли“ сектора напред и най-вече животновъдството. Ако прочетем внимателно представянето на заместник-министрите, ще видим, че трима от пет са работили в ДФЗ. С други думи, това са специалисти, доказали се пред г-н Тахов при съвместната им работа. Мога само да кажа, че от тук нататък ще ги чакат много трудни дни, защото, както знаем „на есен се броят пилците“ а те са много малко в „нашата кошара“ тази есен.
И накрая по темата. Само хубаво не е хубаво. Представянето на зам.-министрите не е пълно. От пет, само на двама е написано за какво ще отговаря. Другите трима с какво ще се занимават, не се казва. Какво ги интересува фермерите, че зам.-министъра знаел английски. То половината Българи вече знае английски. Фермерите са знаещи и можещи хора и, че знаеш един език въобще няма да ги впечатли. Така, че пиарите да си свършат работата както трябва. Иска се точна и достоверна информация за всички. Само титлата зам. не означава нищо.
Туберкулина представлява препарат за диагностика на туберкулозата. Използва се за провеждане на официален туберкулинов кожен тест.
До тук всичко е ясно.
Това мероприятие е включено в ДПП, за която отговорност по организирането, провеждането и контрола има държавата – от доставката на препарата, провеждане на теста, отчитането и документацията.
За всичко си има изпълнители – фермерът осигурява условията за провеждане на мероприятието, практикуващият лекар извършва и отчита манипулацията, държавата доставя препарата и контролира да не излезе животно от фермата, което не е проверено за туберкулоза – пътен лист.
Когато обаче нямаш осигурен препарат и не може да се извърши изследването, съответно не можеш да продадеш животното на кланица. Съответно губиш пари, защото днес цената е една, утре е друга. Губиш храно дни. Нервите и напрежението няма да ги броим. В момента се оказва, че има недостиг на препарата и на много места не може да се проведе изследването.
Отговорът на този въпрос на държавата е “купете си от свободния пазар“.
Никой обаче не казва, кой ще плаща масрафа. Нали мероприятието е по програма. Разбира се, точно по нашенски, веднага се намериха „пъргави момчета“, които могат да осигурят препарата. Доколкото знам опаковката съдържа голям брой дози и на фермера не са му необходими толкова.
Изводите от горе казаното са няколко:
- Отново фермерите са оставени да вършат работата на друг – доставката за тяхна сметка на препарата.
- Както се казва – времето е пари. Фермерът е решил да продава животни за клане. Няма обаче това изследване, което не е направено, защото няма препарат. Докато намери – в случая вади пари от джоба си, защото няма време, докато се извърши изследването минават поне десет дни. Десет дни допълнителен престой в една кравеферма от 100 крави костват поне 10 лева на ден за крава. Дажба, вода, труд и др. Идва денят, в който трябва да се изнесат животните от фермата, но за тези десет дена цената вече е паднала с 50 стотинки. Това не са логически разсъждения, това е взето от практиката.
- Фермерът вече е „изгорял“. Какво губи обаче този, който не си е свършил работата. Нищо. Извинението „търга се обжалва“ и други подобни оправдания, не са извинение.
- Доколкото имам информация, вероятно при следващо обсъждане на ДПП фермерите ще искат обезщетение за пропуснати ползи от този, който не си е свършил работата, така както в наредбите са записани глоби и санкции за фермерите, да има и за другата страна, пък било това и държавата.
- Веднага да се достави за практикуващите лекари туберкулин.
ОВЦЕТЕ: това е много важна и дълга тема за обсъждане. Въпреки усилията на НОКА и Козевъдната асоциация, резултатите по отношение на продукцията, определено не са добри. Причини има. Овцевъдите си ги знаят и е нормално да започне веднага дискусия. Защо това е наложително.
Отговорът ще си дадете вие, след като ви опиша разговора с един овцевъд на чаша бира. Човекът ми каза: – Падна още един „бастион“ на млечното овцевъдство. След фермите в Пловдивско, Бургаско, сега се случи и в Хасковско. Вероятно такава е и съдбата на друга голяма ферма в Плевенско.
Нормално бе да питам защо: – Ами то е много просто, ми отговори фермера. Едно стадо от 110-120 овце трябва да се отглежда от един овчар. Моите сметки показват, че това, което произведа, ми стига да покрия разходите за заплата, фураж, данъци и всичко друго във фермата. Искам само да допълня, че в моето счетоводство всички приходи влизат със съответните документи и плащам данъци, дори и за агнетата, които коля за празниците за моето семейство. Към приходите прибавям и субсидиите и подпомагането. Сега и това не получавам, защото годишно произвеждам 300 т овче мляко, но се оказа, че не съм активен фермер.
Зачеркнат съм от всички списъци на фонда, на Областните служби, дори и ме няма в списъка на Модул „Мляко“, където съм един от първите, които почнаха пробите. Обидно е нали. Имам чувството, че съм прокажен. Половината България използва мои кочлета, още повече са женските продадени за разплод, храня 15 гърла, които работят при мен. Искам да кажа на колегите и на управляващите.
При сегашните условия, за да произвеждаш много мляко, фермата трябва да има поне 2000 броя овце. Така ще можеш да агниш овцете на три групи, ще произвеждаш над тон и половина мляко, ще уплътниш инвестицията направена за отглеждане на малките агнета, и още и още. Не мога да си обясня, колегите, които имат стада от стотина-двеста овце, как правят организация за отглеждане на ремонтните шилета, на кочовете. Въобще могат ли да направят някаква организация по отношение на селекция, производство и всичко останало.
Призивът на политиците, да се върнат младите на село е много хубав. Но нека преди това политиците само да наблюдават как се създава нова ферма в момента на село и тогава да се пенят по трибуните.
И сега да отидем при сметките. Нека приемем, че стадото е от 110 овце. Това означава и най-малко 110 опазени агнета. От тях 30 оставям за разплод, което означава само разходи поне две години.
Приходи:
80 агнета за продажба х 25 кг = 2000 кг по 10 лв за кг= 20 000 лв
30 бракувани овце х 50 кг = 1500 кг по 3.00 лв кг = 4500 лв
110 овце х 80 кг мляко= 8800 кг х 2.00 лв кг= 17 600 лв
Всичко приходи= 42 100 лв
Разходи:
Заплата с осигуровки – 1500 лв х 13 месеца=19 500 лв
Издръжка 365 дни х 1.00 лв = 365 лв х 110 овце= 40 150 лв
Разходи всичко: 59 650 лв
Интервенции и подпомагане:
За тази година вероятно около 140 лв х 110=15 400 лв
Равносметката: приходи 57 500 лв
Разходи:59 650 лв или на минус 2150 лв
Не съм прибавил ми каза фермерът и разходите за шилетата и още куп други. Не съм прибавил и „джобните“, както му казваме фермерите – разходи за бензин до институциите. Почти всяка седмица по два пъти. Разходи за документи, такси , ако искате и паркинга и глобите.
На пръв поглед някои ще каже и така е добре. Аз обаче искам в началото на годината, когато си планирам нещата всичко да ми излиза както трябва. Не да разчитам на субсидии, помощи или кредите.
Ами ако го нямаше това подпомагане от 15 000 лв за това стадо, фермерът е вътре с поне 20000 лв. Отговорът какъв е – затваря фермата. И това е само един сигнал, но той вече има и практическо измерение с фалиралите най-мощни ферми.
