Ще си е направо успех, ако можем да разрешим тази загадка. Тя стой на дневен план, повече от 30 години, и все още не е разгадана.
Причини има.
Нямаме анализатори, специализирани по отношение въпросите в бизнеса мляко – производство, преработка, дистрибуция, търговия – и у нас, и в чужбина, и спокойно може да се добави маркетингът и рекламата. Имаме примери, колкото искате. Правят се анализи, но само се обръщат цифрите от статистиката наляво и надясно и в крайна сметка в тези анализи няма нито генерални изводи, няма препоръки за момента, няма визия за това, което ще се случи след десет години, за да започне работа отсега. Само констатации на база цифри.
Има обаче абстрактни идеи. Скоро имаше една такава – за създаване на големи хранителни центрове, до големите градове. Нещо, което се правеше преди 30 години. Към това може да се прибави и на практика „нелегалното“ присъствие на нашите два продукта, които получиха лиценз за употребата с името Защитено наименование за произход /ЗНП/. На практика отпадна БДС и най-доброто ни кисело мляко и сирене ще носят оранжевото кръгче и буквите ЗНП на опаковката. Символи, които гарантират високо качество, минало редица проверки, нормални цени и най-важното, подкрепа за нашите животновъди.
90% от нашите сънародници дори не са чували за съществуването на такова мляко и сирене, което скоро ще навърши една година от признаването му.
Извод едно: Нямаме анализатори по отношение сектор мляко.
Извод две: Проблем с представянето пред обществото на новите неща – в случая по отношение продуктите обозначени със знака ЗНП.
Вторият фактор за верен анализ – това е статистиката. В чест на истината, нашата статистика направи голяма крачка през последната година, като ни изненада с нови, допълнителни таблици, относно данните за млякото и месото, излизащи всеки месец. Въпреки това, все още има „бели петна“ в статистиката, които трябва да се запълнят – например за средната продуктивност на животните, на фермите, ако искате и на породите.
Извод три: Повече статистически данни за сектор мляко
За правилното формиране на цената на млякото значение имат много фактори. При нас цената се определя от изкупвачите, като много пъти фермерите са поставяни в наведена поза. Победителят е само един – изкупвачът. Поне така беше допреди един месец. Млякото е продукт, който не може да издържи, дори и при охлаждане повече от 3-4 дни. Ако изкупвачът не вземе млякото, фермерът трябва да го изхвърли. Къде. Това е ясно – на торището, в полето, в реката и др. Това обаче е забранено и се плаща глоба, и то не малка. Единственото законно нещо, което може да направи фермера, е да предаде това мляко на екарисажа, за което ще трябва да плати поне по 30 стотинки за литър.
В момента нямаме такъв проблем, защото мляко няма, и няма и да има. През последните месеци, като заключение от вноса на украинското мляко в ЕС, много държави настояват селскостопанската продукция да се изкупува в най-лошия случай, поне по себестойност. Именно това се прави от дванадесет години назад в Германия. Към нея се присъединиха още седем държави – Франция, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Дания, Литва и отскоро и Ирландия.
Това е проучване на Бюрото по селскостопанска социология и земеделие (BAL), което изчислява разходите за производство на мляко в участващите държави в групата. Първо, това се основава на данни от Информационната мрежа за земеделска счетоводна информация (FADN) на ЕК. Това е една добре обоснована, представителна и изчерпателна база за изследването.
Второ, включва текущи ценови индекси за селскостопански суровини като фуражи, торове, семена и енергия за актуализиране на наличните данни за ЕС. Трета важна основа за изчислението е подходът на доходите, който включва работното време на бизнес мениджъра и членовете на семейството.
За първи път проучването BAL създава единна база за изчисление на производствените разходи в различните страни и по този начин осигурява международна сравнимост.
В тази таблица за Германия са дадени данни за цената на изкупуване на млякото и съответно себестойност му. Вижда се, че само през 2022 г имаме по-ниска себестойност от разходите. През останалите години, разходите са по-високи от изкупната цена. Тези резултати се управляват от Европейския млечен борд и съответно са приети мерки при криза с цената на изкупуване да има регулация. Мерките са различни в зависимост от процента изоставане на цената от себестойността.
Започва се с подпомагане цената със суми събирани за временно поощряване на фермерите. Следва намаляване на млекодобива и заплащане на не издоеното мляко. Последният инструмент е изкупуване на млякото и получаване на сухо мляко и последното – след изоставане на цената от себестойността с над 30% се преминава към ликвидиране на фермата.
Използват се и други механизми за балансиране на цената. Всяка държава си ги „твори“ сама, но за няколко месеца, според законодателството им. Тази година например, в Испания за няколко месеца бе сложена минимална изкупна цена на овчето мляко.
– Във Франция, пак за няколко месеца бе „замразена“ цената за изкупуване на агнетата. Във Франция, в някои провинции се въведе, потребителите да дават по няколко цента повече за продуктите от мляко, с което се подпомагат животновъдите.
– В Гърция въведоха „кошница“ за определени продукти, при които цената им в магазина не може да расте. Това става обикновено преди празници за да се увеличи покупателната способност на хората.
– В Румъния въведоха таван на търговската надбавка от 20%. Във всеки магазин на определено място има витрина, в която се изложени само румънски хранителни продукти – произведени и от румънска суровина. Над рафта има табела на която пише – -20%. Съответно хората купуват на по-ниски цени и то румънска стока. Последната информация е, че този модел не е най-успешния и вероятно ще съществува до НГ. Пак в Румъния в големите хранителни магазини, които не са румънски, се въведе продажбата на определен процент минимум за предлагани румънски стоки.
– У нас също се прави нещо в тази посока, но засега се допускат в някои паркинги на големите магазини разполагането на щандове на фермери -производители. Има и не малко промоции, но основно на гърба на вносителя на продукта.
Извод четири: Нямаме професионален екип, който да се занимава с изчисляване себестойността на различните суровини от земеделието. Това трябва да става всяко тримесечие.
Извод пет : Нямаме инструменти, които да включим при „криза“ с цената на млякото.
Извод шест: Никаква визия как да се подхожда при определяне цената на млякото.
Извод седем: Докато създадем така „бленуваните“ организации на производители или кооперации, в някои страни на ЕС започнаха да ги развалят.
Каква се очаква да бъде цената на млякото занапред, ще разгледаме в следващата загадка.
Govedovad.com
