Въпреки богатото си кулинарно и селскостопанско наследство, България използва сравнително ограничено възможностите на европейската система за защитени географски указания. В рамките на European Union тези обозначения са важен инструмент за защита на традиционни продукти и за повишаване на добавената стойност на селскостопанското производство.
Много държави в ЕС активно развиват този модел. Страни като Italy, France и Spain имат стотици регистрирани продукти със защитено наименование за произход или защитено географско указание, което им позволява да продават местни специалитети на значително по-висока цена и с гарантиран произход.
В България броят на защитените продукти остава сравнително малък. Сред по-известните примери са Горнооряховски суджук, Страндженски манов мед, и Българско розово масло.
Една от основните причини е, че регистрацията на географско указание изисква обединение на производители, които да разработят продуктова спецификация, да защитят традиционната технология и да създадат система за контрол на качеството. В много региони подобни производствени организации все още липсват или са слабо развити.
Допълнителен фактор е сложната и продължителна процедура по регистрация, която преминава през национално одобрение и финално вписване в европейския регистър. За малките производители това често означава административни разходи и координация, които трудно могат да бъдат поети без подкрепа от браншови организации и държавни институции.
Експерти от аграрния сектор отбелязват, че страната има значителен потенциал за нови регистрации – както при традиционни месни продукти, така и при сирена, мед, плодове и зеленчуци. Разширяването на списъка със защитени наименования може да помогне за по-добро позициониране на българските продукти на европейския пазар и за развитие на местните селски икономики.
