Събраните над 150 000 подписа в подкрепа за промени в начина на отглеждане на телетата, и призивите за по-дълъг престой на новородените при техните майки или на групи с автоматично хранене, отново поставиха темата в центъра на европейския дебат.
Организациите за защита на животните настояват за ограничаване на индивидуалното настаняване, докато фермери изказват мнение, че подобни промени трябва да се разглеждат през призмата на широк професионален диалог.
Според животновъдите в обществения дебат все по-често се говори за емоции, а все по-рядко за ветеринарна медицина, биосигурност и реалните условия във фермите. Те смятат, че преди да бъдат взети решения, трябва да бъдат чути и хората, които ежедневно се грижат за новородените телета и носят отговорност за тяхното здраве.
Фермерите подчертават, че никой не оспорва необходимостта животните да бъдат отглеждани при добри условия.
Според тях обаче първите дни след раждането са най-критичният период от живота на телето и всяка промяна в правилата трябва да бъде внимателно оценена както от гледна точка на благосъстоянието, така и на здравето на животните.
А когато говорим за отглеждане на телета групово, има риск от сериозни проблеми, ако храненето, хигиената, вентилацията и пространството не са уредени както трябва. Особено ако телетата се отглеждат на големи групи от по десетки малки и големи телета, както е било традиционно с тази технология на отглеждане.
Първите дни са решаващи – Новороденото теле се ражда без изграден собствен имунитет и първите часове след раждането са решаващи за неговото бъдещо развитие. Именно през този период фермерите трябва да следят дали животното е приело достатъчно количество коластра, дали се храни нормално и дали не проявява първи признаци на заболяване.
Контрол върху здравето още от първия ден – Фермерите посочват, че индивидуалното отглеждане през първите дни улеснява контрола върху приема на коластра, позволява по-ранно откриване на заболявания и ограничава риска от разпространение на инфекции между новородените телета.
Освен това се намалява вероятността от инфекции на пъпа, подсукване между телетата, както и от част от най-често срещаните диарии, респираторни заболявания и други инфекции, които могат да се развият именно през първите седмици от живота, ако от самото начало не са осигурени правилните условия.
Предпазване от инфекции – След раждането организмът на телето е изключително уязвим. Ветеринарните лекари от години обръщат внимание, че именно през първите дни най-често възникват здравословните проблеми, които по-късно могат да окажат влияние върху цялото развитие на животното.
Te смятат, че ограничаването на директния контакт между новородените телета улеснява контрола върху биосигурността и намалява риска от разпространение на респираторните заболявания.
Пъпът – малка рана с голямо значение – Един от аргументите, които често остават извън обществения дебат, е рискът от инфекции на пъпната рана. Докато тя не зарасне напълно, пъпът остава естествен вход за бактерии.
Подсукването също е проблем – Животновъдите обръщат внимание и на така нареченото подсукване – поведение, при което телетата смучат ушите, опашките, пъпа или развиващото се виме на други животни.
По-добър контрол върху храненето и развитието – Според фермерите индивидуалното настаняване позволява всяко теле да бъде наблюдавано самостоятелно, да се проследява ежедневното му развитие и при необходимост храненето или лечението да бъдат коригирани своевременно.
По-лесно лечение и профилактика – При индивидуално отглеждане ветеринарният лекар по-лесно проследява състоянието на всяко животно. Обеззаразяването на пъпа, профилактичните прегледи, ваксинациите, вземането на проби и лечението могат да бъдат извършвани по-прецизно, като за всяко теле се води точна здравна история.
Биосигурността не е само дума – Според животновъдите ограничаването на директния контакт между новородените телета през първите дни е част от мерките, които подпомагат контрола върху здравословното състояние на стадото
Кой ще плати цената на промяната? – Освен здравословните аргументи фермерите поставят и друг важен въпрос – цената на бъдещите промени.
През последните години много животновъди инвестираха значителни средства, за да приведат стопанствата си в съответствие с действащото европейско законодателство. Индивидуалните боксове за телета не са изградени по желание на фермерите, а защото това са правилата, които Европейският съюз въведе у нас през 2007 г. и чието спазване изискваше при проверките.
Днес обаче същите тези стопани са изправени пред вероятността от нова промяна, която може да направи част от направените инвестиции безполезни. Ако индивидуалното настаняване бъде ограничено, някои от фермите ще трябва да преустроят помещенията си, да изградят нови групови боксове, да променят технологията на отглеждане и организацията на работа.
За малките семейни ферми това може да означава разходи, които трудно могат да бъдат поети без външна подкрепа. При големите стопанства инвестициите могат да достигнат десетки хиляди евро.
Според част от животновъдите груповото отглеждане с роботизирано хранене може да бъде успешно решение, когато фермата разполага с необходимите инвестиции, подходяща инфраструктура и добре обучен персонал. Въпросът обаче не е дали тази технология работи, а дали е финансово достъпна за всички стопанства. За много български фермери основният проблем не е желанието да модернизират производството, а липсата на средства за подобни инвестиции.
Ще има ли финансова подкрепа? – Именно тук възниква въпросът, на който фермерите очакват ясен отговор. Ако Европейският съюз въведе нови задължителни правила за отглеждането на телетата, ще бъдат ли осигурени европейски средства за преустройство на фермите? Ще има ли компенсации за вече направените инвестиции в оборудване и индивидуални боксове, изградени съгласно действащото законодателство, или цялата финансова тежест отново ще остане за сметка на животновъдите?
Според фермерите именно финансовата страна на реформата ще определи дали тя ще бъде реално изпълнима. Без преходен период и адекватна подкрепа съществува риск част от стопанствата да не успеят да направят необходимите инвестиции, което може да доведе до отказ от производство и отпадане на още животновъди от сектора.
Всички гледни точки трябва да бъдат чути – Фермерите признават, че обществените кампании и подписките успяват да привлекат вниманието към темата за хуманното отношение към животните. Според тях обаче общественият дебат няма да бъде пълен, ако в него липсва мнението на ветеринарните лекари, учените и хората, които ежедневно работят с животните.
Животновъдите настояват решенията да не се основават единствено на обществен натиск, а на научни доказателства, практически опит и задълбочена оценка на всички последици – както за благосъстоянието на животните, така и за тяхното здраве и за устойчивостта на европейските ферми.
Дебатът тепърва предстои – Предстоящите промени в европейското законодателство вероятно ще бъдат сред най-сериозните за животновъдството през последните години. Затова фермерите настояват разговорът да не се води само с емоции, а с факти, научни доказателства и професионален диалог.
Според тях целта е обща – по-добро бъдеще за животните. Въпросът е по какъв начин то може да бъде постигнато, без да се създадат нови здравни рискове за новородените телета и без да се постави под заплаха икономическата устойчивост на европейските животновъдни стопанства.
В крайна сметка дебатът не е дали телетата заслужават по-добри условия. По този въпрос спор няма. Истинският въпрос е дали бъдещите решения ще съчетаят научните доказателства, ветеринарната практика и реалността във фермите, така че да гарантират едновременно високо ниво на хуманно отношение, добро здраве на животните и устойчиво европейско животновъдство.
Председател на Национален съюз на говедовъдите в България – /Д. Зоров/
Председател на Асоциация на Българските Биволовъди – /М. Степанчева/
Председател на Месо и млеко производителите в БГ – /Т. Колев/
Председател на КС на Институт на жените фермери – /В. Алексиева/
Национална асоциация на млекопроизводителите в БГ – /И. Михов/
Чрез Съпредседател на ИЖФ и Почетен Председател на СЖБ: – /П. Христова/
Национална Био Асоциация – / Цветан Хубенов/
Асоциация на земеделските производители в България – /В. Върбанов/
СНЦ СРОМО – /Димитър Добрев/
Национална био асоциация – /Димитър Добрев/
Асоциация за развъждане на черношареното говедо в България – Добрич
