Бъдещото финансиране на европейското земеделие се превръща в една от спорните теми при преговорите за бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г. Част от държавите настояват средства от селското стопанство и регионалното развитие да бъдат пренасочени към отбрана и конкурентоспособност. Други защитават запазването на силна Обща селскостопанска политика.
Разделението вече се вижда ясно в Нидерландия. Според публикация на нидерландската преса от 15 октомври мнозинство в долната камара на парламента подкрепя ограничаването на традиционните европейски разходи за земеделие и подпомагане на по-бедните региони. Приоритет според тези партии трябва да получат сигурността, иновациите и конкурентоспособността.
Подкрепата на хектар също е предмет на преговори
Повод за дебата е ново предложение на ирландското председателство на Съвета на ЕС. По информация на изданието то запазва 294 млрд. евро за Общата селскостопанска политика при обща многогодишна финансова рамка от около 2 трилиона евро.
Същевременно се предлага долната граница на подпомагането на хектар да бъде намалена от 130 на 90 евро, както и да бъде въведен таван на основната подкрепа.
Това са предложения в рамките на преговорите, а не окончателно приети ставки за българските стопани. Посочените стойности не означават, че всички фермери ще получават еднакво плащане, нито позволяват да се изчисли бъдещата субсидия за конкретно българско стопанство.
Продоволствената сигурност срещу новите бюджетни приоритети
В нидерландския парламент срещу съкращенията се обявява Движението на фермерите и гражданите. Неговата представителка Каролайн ван дер Плас настоява за по-голям, самостоятелен земеделски бюджет, защитен от пренасочване на средства към други политики.
Позицията на партията е, че производството на храни и продоволствената сигурност трябва отново да заемат централно място в ОСП. Предложението в тази посока обаче е отхвърлено при гласуването в сряда.
Нидерландският премиер подкрепя промяната на бюджетните приоритети. Правителството му смята, че разходите за земеделие трябва да бъдат преразгледани спрямо необходимостта от повече инвестиции в отбрана, цифровизация и иновации.
Две позиции за бъдещето на европейското земеделие
Нидерландия, Германия, Швеция, Дания, Финландия и Австрия искат общото предложение за европейския бюджет да бъде намалено със стотици милиарди евро. Шестте държави, които внасят в бюджета на ЕС повече, отколкото получават, настояват и за пренасочване на средства към отбрана и конкурентоспособност.
На другата страна са източноевропейски държави, както и Франция, Испания, Италия, Португалия и Гърция, които защитават силно финансиране на Общата селскостопанска политика.
Какво означава спорът за българските животновъди
За българските стопани тези преговори имат пряко значение: те ще определят финансовите възможности на земеделската политика след 2027 г. За животновъдите въпросът засяга както подкрепата за доходите, така и бъдещите възможности за инвестиции и развитие на стопанствата.
Засега от представената информация не може да се направи извод с колко би се променило подпомагането в България. Ясно е обаче, че земеделските средства са под натиск заради конкуренцията с други европейски приоритети.
Големият въпрос е как Европа ще съчетае по-високите разходи за сигурност със запазването на устойчиво производство на храни и жизнеспособни ферми. Отговорът предстои да бъде даден в бюджетните преговори.
