Заедно с Димитър Шопов, Председател на РА на Черношареното говедо – Добрич и Михаил Михайлов, ИД на НСГБ, посетихме няколко ферми в Северна Македония. Съпровождаше ни нашия добър приятел и колега Томе Тимов от гр. Струмица. Изключително знаещ млад мъж, работил по програми за обучение на фермерите, в момента преподавател в най-престижния техникум по земеделие в Струмица и председател на организацията Хорти Еко – Струмица.
Преди десетина години посетихме една ферма за говеда в Северна Македония. Човекът отглеждаше двадесетини крави. Бяха настанени в няколко малки постройки, а двора беше пълен с телета. Сега нещата вече стоят по съвсем друг начин.
Ще ви разкажем, какво видяхм,е и накрая ще разберете, колко получават македонските фермери за кг мляко и подпомагане от държавата.
Посетихме фермата на говедовъда Петре Станков. Посрещна ни млад мъж, здравеняк, засмян и гостоприемен. С голям опит в говедовъдството. Първата си крава купува преди двадесет години. Фермата е построена преди няколко години и още миришеше на ново. В двора кипеше трескава работа. Фермерът складираше фураж за зимата. Оборът, точно какъвто трябва за една семейна ферма. До фермата беше и къщата на фермера. В нея живееха двете семейства, на бащата и сина. Синът Петре, вече е взел управлението на фермата. Бащата, след малка консултация с него се качи на трактора и отиде за бали. Една от жените переше кърпичките за подсушаване на вимето. Към този семеен екип има още двама работника.
Във фермата се отглеждат 50 дойни крави, настанени в новия обор. Системата на отглеждане – свободно боксово. Доенето става на централен млекопровод. Разбира се с модерни доилни апарати и чорапчета.
Средната млечност на кравите 30 кг мляко на ден. Кравите са внос от Австрия и Чехия от породата Холщайн.
Сухостоините крави са настанени в продължението на основния обор, изолирано с плътна стена от голямата група. Зареждането на фуража става с фуражо раздаващо ремарке. Фермерът си приготвя фуража сам. Основните компоненти са: силаж, сенаж, царевица, трици и съответните добавки. Каза, че не разчита на ечемика. Използва метода на ИО и работи само със сексирана семенна течност.
„Ако кравата не се заплоди при първите две осеменявания, я пускам на мой бик с проверен произход и качества. Ако и тогава не стане, я осеменявам със сперма от месодаен бик“.
Г-н Шопов – нашият председател, също фермер отглеждащ 500 крави, се включи активно в дебата и трябваше доста над предвиденото време, да чакаме под ноемврийското слънце двамата фермери да обсъдят проблемите във фермите си, да споделят опит и знания. Започнаха от ножовете на фуражо-раздаващото ремарке, минаха през дажбата, вентилаторите, като решиха,че трябва да се промени позиционирането им. Решиха и един голям проблем за фермера. На покрива на новия обор имаше няколко еднометрови широки ивици от стъкло. И точно под тези участъци нямаше нито една крава. Бягаха от слънцето, което вероятно минаващо през стъклото и увеличаващо степента на нагряване върху осветеното пространство. Вследствие на което, кравите се скупчваха в сенчестите части на обора. В крайна сметка двамата решиха, че ще трябва да се затъмнят стъклата.
За разлика от нашите говедовъди, които при такива срещи първото нещо, което питат чуждестранните си колеги, е каква е цената на млякото и какви са помощите, Петре не обели и дума по тези въпроси. Решихме ние да го попитаме и ни стана ясно, защо това не го интересува, колко вземат за млякото българските говедовъди.
Цената на суровото мляко в днешния ден за фермата на Петре е 56 цента за кг към това трябва да се прибавят 12 стотинки от държавата или цената вече става около 1.20 лв. Това е така, защото кравето мляко не е много в страната. Млякото на Петре заминава за Битоля в една от най-престижните мандри в страната. Разбира се, не всички фермери получават такава цена. Както и в Европа, цената на млякото се променя в началото на всеки месец, лошото е, че цената я определят мандраджиите, а не ние казва фермерът. Другото което получават, като помощ е 50 евро годишно на крава и по 25 евро на заплодена крава от изкуствено осеменяване.
Благодарихме за гостоприемството на Петре, и Томе Тимов ни поведе към една овцеферма, за която ще разкажем следващите дни.
Тоня Мишева












